COOLтурно 11.04.2010

„Ямато” в София – незабравим празник

Здравко Григоров

Преди три години отстъпих билета си за „Ямато” на майката на Ангел. Тя беше толкова впечатлена от това, което е видяла, че нито за миг не съжалих за постъпката си. Но все пак бях любопитен какво я накара с такъв възторг да разказва за японските барабанисти. Затова тази година  реших, че задължително ще гледам новото им шоу „Matsuri – Fiesta”. И когато преди два дни Ангел се обади на майка си, за да й каже, че отиваме на среща с „Ямато”, тя пак започна с възхищение да си спомня за спектакъла им и да дава наставления за снимки в по-близък план.

Снимките се оказаха трудна работа. Верният ни фотоапарат, през чийто обектив са минали такива имена като Madonna, U2, The Rolling Stones, R.E.M., Lenny Kravitz  и още стотици други, започна да отказва. И това се случи точно по време на пресконференцията на „Ямато”. А те бяха много открити с хората, шегуваха се и разказваха неспирно случки от турнетата им. Докато част от японците седяха пред журналистите, другата част седяха точно до нас. През цялото време тихичко си барабаняха по масата и тактуваха с крак. Усмихваха се, когато ги гледахме и кимваха приятелски с глава. Не знам защо повечето бяха накъдрили косите си с преса, което ги правеше още по-симпатични с тези стърчащи на всички страни кичури. Когато ги попитаха какво знаят за България, те дружно отговориха, че това е името на най-известното кисело мляко в Япония, така че всички са чували са България. Споделиха, че пазят много добри чувства от предишните си гостувания в столицата и ни обещаха поредното незабравимо шоу.

Снимка: Ангел Хаджийски

На 11 април в 20.00 часа, зала 1 на НДК е пълна до краен предел. Хора от всякаква възраст и националност за заели местата си и тръпнат в очакване. До нас ядосана лелка отива да каже на оператора, че камерата й пречи. Той спокойно й обяснява, че ще снима само началото, така че може да бъде спокойна. Три френски хлапета ползват залепените кабели по пода за стартова линия и бясно се състезават кой първи ще обиколи залата. На пътя им се изпречва младеж с т-шърт на Megadeth, маскировъчен панталон и кубинки. Публиката наистина е много разнообразна, от едва ходещи хлапаци до възрастни бабки и от дългокоси метъли до барбита с къси поли. В един момент всички започват да ръкопляскат. Постепенно светлините загасват.

Сцената е озарена от син прожектор. Започва се. Глух тътен, който прераства в бясно барабанене. На сцената се редуват традиционните инструменти на „Ямато”: хирадо – дайко /барабан, който впечатлява със своята широчина/, окедо-дайко /дълъг барабан, изработен от дъги, подобно на бъчва, на който често свирят по двама души/, атаригане /звучен гонг, който се удря с чукче от еленов рог/, както и от бамбуковата флейта „шино буе” и триструнния шамисен – инструментът, благодарение на който проникваме дълбоко в японската душевност. Във втората част на спектакъла на сцената е и „голямото чудовище” 500-килограмовият тайко.

Снимка: Ангел Хаджийски

Цялото представление протича като една игра между музикантите и публиката. И двете страни взаимно се веселят. Младежите от сцената барабанят в определен такт, след което залата им отговаря в същия този такт с аплодисменти. И се започва – барабани, аплодисменти, барабани, тропане с крака, барабани, вдигане на ръце… В един момент нямаше зрител, който да не участва в обсебващата игра на „Ямато”. Деца и възрастни подскачат, пляскат и дружно се смеят на закачките от сцената. И никой не допуска, че играта може да свърши. Японците се опитаха да се измъкнат, но публиката не ги пусна. Цялата зала стоеше на крака и бурно ги аплодираше. И те се връщаха, не един , а два пъти. Сигурен съм, че и пак ще се върнат. Ние ще ги чакаме…

Още музика:

Роман Столяр - руска аларма в радиото