COOLтурно 20.04.2011

Владислав Христов: Изкуството

може да сплотява хората в трудни моменти!

Тези дни във Варна ще бъде открит проектът "Оризови полета", който
съчетава в обща хармония словесната и графична форми. Двата свята – светът на поезията и светът на фотографията, наглед съвсем различни, притежават една и съща черта – улавят и запечатват неповторимите моменти. Дни преди началото Владислав Христов ни разказа как му е хрумнала идеята за този проект, как се създават хайку стихове и защо предпочита черно-бялата фотография.

Разкажи за проекта ти "Оризови полета", който ще бъде открит във Варна.

Идеята за този проект се роди спонтанно, и главната причина бе по някакъв начин да изразим съпричастността си към това, което сполетя японския народ през месец март. Важно е да дадем пример, че изкуството може да сплотява в трудни моменти хората, и работата ни по този проект показа това. По време на реализацията всичко се получаваше в синхрон, въпреки че не бяхме работили досега заедно. Положителната енергия, която вложихме даде плод, всеки който види изложбата ще е свидетел на това. Проектът е уникален, защотото е първи подобен експеримент – фотографи да съчетават творбите си с текстове на друг автор, експериментите крият рискове, ние ги поехме и се получиха чудесни резултати. Успяхме с  лични  средства да го реализираме без спонсори, когато някой вижда смисъл в едно начинание се намират и начините за осъществяването му.

Предвиждаш ли да бъде представен и в други градове?

Големият интерес към този проект, показа, че трябва да го покажем и извън Варна, имаме потвърждение за представяне през юни  в София, а така също и в Благоевград на ежегодната хайку конференция. Приемаме предложения за представяне и в други градове. Правя проучвания за представянето му и извън страната.

Откога пишеш хайку и откъде се появи този интерес у теб?

Хайку пиша от около 7- 8 години, в началото публикувах в български литературни сайтове и издания, последните години предимно английски преводи в чужбина. Интересът ми към хайку се появи покрай заниманията ми с Дзен философия. Хайку е изразно средство, най-кратката поетична форма , с която може да се опише действителността и да се запечатат незабравимите моменти. В това отношение то доста си прилича с фотографията.

Популярно ли е хайку в България?

Хайку набира популярност, въпреки че истинските майстори не са никак много. Радостна е тенденцията все повече български автори да намират популярност извън страната ни. Въпреки това за да се развие това изкуство е нужно и издателите да му подадат ръка. Надявам се това да се случи, защото издаването на книги с хайку е наистина важно за оформянето на цялостния облик на съвременната българска литература.

Наскоро намери място сред стоте най-креативни хайку автори, не е ли малко странно, че съществува такава класация и как точно попадна в нея?

Не знаех, че изобщо има такава класация, после разбрах, че полският хайку-форум forum.haiku.pl, я е направил като са имали предвид колко участия има всеки автор в най-престижните хайку сайтове и списания. Като цяло подобен род класации, според мен не са мерило за качеството на даден автор, по-скоро отразяват активността на авторите. Радостно е, че освен мен и други трима българи са в нея, сигурен съм, че в следващата такава класация нашите автори ще бъдат още повече.

Кога обичаш да пишеш, спонтанно ли ти хрумват идеите или ти се случва часове наред да мислиш някой текст?

Писането на хайку зависи от много фактори. Считам, че най-важно е съзнанието да не е обременено, тогава всичко се получава леко и естествено. Всеки може да опита да пише хайку и дори резултатите да не са впечатляващи, това си остава едно чудесно упражнение за ума и сетивата.

Освен че създаваш хайку стихове, се занимаваш и с фотография. Какво обичаш да фотографираш и има ли личност, която би желал да застане пред обектива ти?

Фотографирал съм какво ли не, но напоследък снимам минималистични детайли в архитектурата. Изчистените форми ми носят хармония и спокойствие. Не обичам бъбривостта в изкуството, тя уморява и натоварва допълнително и без това натовареното ни ежедневие. Когато снимам хора, предпочитам да имат интресна история, понякога говорим с часове и изобщо не се стига до снимане. Снимането не винаги трябва да се поставя пред общуването има моменти, които е добре да останат незаснети.

Черно-бяла фотография или цветна?

Всяка една си има различна специфика, някои карди просто си искат цвета, други не го понасят. Всичко зависи от конкретния случай. Като цяло предпочитам черно бялата филмова фотография, но за нея се иска по-специални състояния на духа. В последно време доста снимащи посегнаха към нея, но резултатите които виждам в повечето случаи са незадоволителни. Спред мен не снимането на филм е определящо, а това какво носи една снимка като послание. Независимо от бума на цифровата фотография и милионите хора, които започнаха да снимат и да се наричат фотографи, броят на истински добрите във фотографията си остава все така малък.

Какво следва след "Оризови полета"?

Със сигурност искам да продължа работата си със сдружение „Фотографско Oбщество – Варна“, това са хората, които ми подадоха ръка и благодарение на общите ни услия успяхме да реализираме проект „Оризови полета”. Надявам се и в бъдеще да си сътрудничим, и все така да реализираме идеите си. Предстои издаването на двуезичната ми книга с хайку, а така също и книга с кратки прози в по-дългосточен план. Съвсем скоро ще представя минималистични фотографии на голяма самостоятелна изложба в Германия.

Още интервюта:

Вейко Юнпуу за "Изкушението на Свети Тони"

Шон Джефърд: Спирахме работа, заради полицията

Антоанета Костова: Нарисувах костюмите на един дъх