Coolтурно

Валери Йорданов: "Раци" може да има успех навън, защото хората там се интересуват от лични истории.

Новият филм на Иван Черкелов „Раци” ще бъде прожектиран едновременно в 20 града в страната. На 25 февруари зрителите в Смолян, Стара Загора, Бургас, Русе, Добрич, Търговище, Габрово, Плевен, Враца и Добрич ще имат уникалния шанс да гледат „Раци” едновременно. На следващия ден (26 февруари) филмът ще се прожектира едновременно и в Пловдив, Нова Загора, Велинград, Варна, Свищов, Силистра, Ловеч, Севлиево, Монтана и Ботевград. След всяка една прожекция зрителите ще могат да се срещнат с членове на творческия екип и актьорския състав. В много от споменатите градове отдавна няма кино салони, а българските филми рядко излизат извън столицата. Затова тази едновременна премиера е важна стъпка към възстановяването на връзката между българското кино и българската публика в цялата страна.

 

В София филмът ще се прожектира в Дома на киното от 18 февруари.

 

Историята в „Раци” ни среща с двамата приятели Доката и Дебелия, опитващи се да изкарват прехраната си със случайни занимания и така се оказват въвлечени  в криминалната борба на две враждуващи бизнес групировки. Вкопчени като раци в примамките, които всекидневието непрекъснато предлага, героите сами определят съдбата си - изпълнявайки безобидни на пръв поглед поръчения, двамата приятели се озовават накрая един срещу друг.

 

В главните роли са младите актьори Филип Аврамов и Валери Йорданов, а ролите на бизнесмените, които се  намесват случайно, но фатално в живота им, са изиграни от Рангел Вълчанов и Николай Урумов.

Как се вписва "Раци" сред българските заглавия напоследък и лесно ли се работи с Иван Черкелов, сподели Валери Йорданов.

Двамата с Филип Аврамов участвахте в два от най-успешните български филма за последните десет години - „Емигранти” и „Писмо до Америка”. След това се снима и в „Откраднати очи”, който също беше приет много добре както от зрителите, така и от критиката. Смяташ ли, че „Раци” ще има такъв успех?

 

Не, защото… Какво значи „успех” у нас? Ти изброи три от шестте „нови български филма”, които харесвам и които никой не гледа, защото масовият зрител е залят от „информация” и вече не допуска да го карат да мисли излишно. Той е като децата – знае всичко,обича вкусното и търси само забавления… Мисля, че „Раци” може да има успех навън, защото хората там се интересуват от лични истории. Стана им скучно да не мислят…

 

Как се работи с режисьора Иван Черкелов?

 

 Тихо.

 

Прякорът на героя ти в „Раци” е Дебелия. Не се ли чувстваше странно, когато Филип Аврамов се обръща към теб с „Дебел”?

 

Не… Бях дебел като малък, кльощав като пубертет и прякора  „Дебелия” винаги ме е  следвал.

 

Поздравления за сцената, в която плуваш на сантиметри от трупа на мъртво животно, наистина е много въздействаща. Може да се сравни с натурализма на сцената с телето от предишния филм на Иван Черкелов „Обърната елха”. Как се почувства, когато прочете тази част от сценария?

 

Аз харесвам повече сцената с телето, истинска е. Оглупявам от това, че хората се шокират като я гледат… Стресира  ги  „убийство”. Възмущават се и коментират, докато си режат от пържолката... Човекът е хищник. И аз съм хищник. Не разбирам и не харесвам този шок от истината. Харесвам натурализма в киното.

 

Ти си част от едно много талантливо поколение български актьори, заедно с Деян Донков, Захари Бахаров, Весела Казакова, Филип Аврамов, като че успяхте да вдигнете на крака българското кино. Гледаш ли новите български филми?

 

Задължително гледам всеки  нов филм и искрено се натъжавам, ако не се е получил. А иначе – не сме „вдигнали” ние на крака българското кино… На крака го вдигнаха тези, които не се отказваха  да го правят и през най - трудните му години. Надявам се това да е минало и да погледнем, какво се случва дори в съседните ни държави. А добри артисти… в България – бол.

 
 Участвал си в няколко чужди продукции, как протича снимачният процес на един български филм и на един чужд филм, заснет в България?

 

Ние сме по – стегнати и припряни, поради липсата на средства и е по – трудно. Те са по – спокойни и могат да експериментират, докато нещата станат както ги искат. Това също е въпрос на свобода и той опира до време и пари. Иначе, покрай хората, с които работих през последните години се убедих, че нямаме никакви притеснения и екипите ни са страхотни. Въпрос на шанс… И на пари.

Предпочитам да снимам в български филм, дори и да е „нерентабилно”.

 

Ако можеш да избереш режисьор, с когото да работиш, кого би избрал?

 

Сега… с Иглика Трифонова, Ивайло Христов, Иван Владимиров…и Шон Пен.

 

Кажи някой хубав филм, който те е впечатлил напоследък.

 

„Източни пиеси” на Камен Калев ми хареса много. А бяхме трима души в салона.

 

Кино или театър? Къде се чувстваш по-добре на снимачната площадка или на театралната сцена?

 

Кино! Аз съм натуралист, казах ти.

 

Имало ли е случай, когато татуировките ти са попречили да получиш дадена роля?

 

И да е имало, не съм го разбрал… И тогава, сигурно ролята не е била за мене.

Интервю на Здравко Григоров

Снимки: Симеон Варсано