Цветелина Стоянова – ЦВЪ:

 „За мен театърът е като въздуха. Живея за театъра!”

 

Тя е един от онези таланти, с които като се сблъскаш веднъж, завинаги оставаш почитател на изкуството й – провокативно, вглъбено, различно. Тя е режисьор, тя е актьор, тя е творец. Тя е Цветелина Стоянова. Или просто ЦВЪ. Срещнахме се малко след като бяхме „всмукани” и „изплюти” сред четирите стени на „Оранжерията”, за да сподели за двата си авторски спектакъла, за театъра, за изкуството, за очакванията.

Какво представлява „Оранжерията”?

Оранжерията - тялото ти, дрехата ти, храната ти, професията ти, домът ти, обществото, в което живееш; оранжерията - всичко около теб... Оранжерията - начин на живот! Къде е тогава душата и какво означава, ако ти не съзнаваш, че си в оранжерия? Какво ще ти струва престоят тук и как ще събереш сили да се освободиш? Възможно ли е въобще да оцелееш извън оранжерията? Отвори очи... Събуди се... Измъкни се...

„Оранжерията” е мултимедиен спектакъл, изграден като свободно театрално представление. Тук се боря с „оранжерията” във всеки неин аспект, дефиниран по-горе. Свободата на духа е най-важна за мен! Така и изградих спектакъла – без да робувам на закони и правила, установени в българския театър! Режисьорът винаги е различен, така и театърът трябва да е различен! Инатът ми ще продължава точно в тази посока - смело да заявя това, което съм. Да отстоявам себе си в театъра, като актьор и режисьор, и да не позволя на „оранжерията„ да ме „култивира”! Искам да съм дива и свободна, плод на собствения си генотип! Зрителят също трябва да се измъкне от „оранжерията” и представата си за театър – колкото е разностранен животът ни, толкова разностранен трябва да е и театърът! А енергийният обмен „зрител-актьор-режисьор”, трябва да се засили! Да има истинска комуникация, да се разширят възприятията на индивида!

Това е и „Оранжерията” - не само авторски театрален спектакъл, но и опит да се противопоставим на „оранжерията” , в която живеем, да я разрушим и свободно да продължим, позовавайки се само на спиритуалните ни желания! Искрено се надявам  да Ви заинтригувам с проекта ми или поне да Ви провокирам да спрете да мислите , че сте “мъж/жена” - да не се доверявате сляпо на тялото и това, което се диктува от догмата на обществения строй , а да осъзнаете ,че сте човешко същество с огромно душевно богатство! А нали и в това се крие смисъла – душата пътува ... Ние сме поредната спирка – тяло ... Защо сега тя да прекарва престоя си тук, в нас – в оранжерия... Скучно, нали? Свобода – това е истината, за която живеем.

Лесно ли се изгражда „Оранжерията”?

Ако ме питате дали лесно създадох авторски спектакъл „Оранжерията"– отговорът ми е – НЕ! И сега ще ви обясня защо... Ако обаче въпросът е дали човек лесно изгражда „Оранжерията” около себе си – отговорът е „Да!” Ние се раждаме ... Но да се върнем малко по-назад – яйцеклетка и сперматозоид се срещат – оформя се зигота ,ембрион, фетус ... После – човек се ражда ... Веднага попада в прегръдката на социума – пелени, грижи , окови ... Възпитание, шаблони , забрани отвсякъде... Това е правилно, това не е... Какво ще кажат хората? А ? А ако си различен? Ако не си като тези около теб? И така неосъзнато и бавно, човек попада в оранжерията... Тялото е оранжерия за душата...  Дрехата е оранжерия за тялото... Храната... Домът... Обществото, в което живеем... Всичко... И така съвсем естествено идва и  патологията – соматична /телесна/ или спиритуална /душевна/ - да се появи като единствен начин да се измъкнеш от оранжерията... Телесната или душевната болест – резултат от престоя ти в оранжерията...

А за моето представление – много трудно постигнах това, което видяхте сега ... Струваше ми много във физически и психически аспект ... Първо да се преборя в системата на българския театър – за сцена, финансиране, да проведа кастинг, да пренапиша сценария няколко пъти, да дам насоки и идеи на композитора - MYTRIP и сценографа ми - Здравка Кантарева... Много труд , за който не съжалявам, защото живея за театъра... Смених четири актьорски екипа... Преминах през много цензури, няма да пояснявам от къде и кого... Може би мултимедията ми беше най-приятната част от създаването но спектакъла –режисирах, сама снимах кадрите и после с монтажиста ми от „Туберкулоза”- актьорът Огнян Голев – монтирахме – безброй безсънни нощи за безброй кадри, подредени в тази последователност, която видяхте сега /благодарение и на асистента ми – Илиян Кючуков/... Но това е! Театърът е в репетициите – процес, неописуем. С последния и финален екип имах много хубави и градивни моменти.

Благодарна съм на главните ми актьори – Петър Мелтев /Художника/  и Станислав Пеев /Писателя/, че ми се довериха и постигнаха такива ярки и категорични образи. Точно това, което са на сцена, смело мога да кажа, че може да илюстрира „оранжерията” и влиянието й върху душата. А  и последствията, след като осъзнаеш това влияние и тръгнеш срещу „оранжерията”, за да се освободиш накрая. Благодарна съм и на другите ми актьори – Юлияна Миланова /Орхидеята/ - изцяло мой образ, в оригинала на пиесата не съществува такъв... Мъртвата жена /Елена Петкова / и Докторът  /Ева Демирева/, също много допринесоха за създаването на „Оранжерията” – това са образи не само епизодични, те са плод изцяло на моята интерпретация  и подсилват основната линия в представлението ми, на Денис Иванов - мистичният персонаж от мултимедията, без който образът на Доктора няма да е така колоритен! Оригиналът на Хелмут Пешина се базира на разговора на две възрастни дами на една пейка. Вижте – от къде тръгнах и до къде стигнах ... Просто, когато се вдъхнових за „Оранжерията” знаех , че точно така трябва да я реализирам – двама мъже в главните роли и всичко друго, пречупено през моя мироглед – отново доказателство, че не робувам на оранжерията, не се съобразявам с никого, разбира се, уважавам оригинала на Пешина, но аз трябваше да създам моята „Оранжерия” и мисля, че успях... Изцяло моя – бунтарска и авторска!

В  спектакъла работиш както с млади актьори, така и с живата легенда на българския театър и кино Цветана Манева. Кое е по-трудно да режисираш един актьор в началото на неговата театрална кариера или да пречупиш вече изградените навици на един доказал се талант?

Много се радвам , че професор Цветана Манева се съгласи да работи с мен по авторския ми спектакъл! Тя е мой преподавател от НБУ. Смело мога да кажа, че освен учител е и мой приятел! Тя много ми е помогнала в личностното ми израстване, научи ме на дисциплина и на вяра в силата на ТЕАТЪРА !!! Много ми даде работата с нея! Тя е отворена към всичко ново, само едно е необходимо –да й докажеш защо искаш това! Аз мисля , че успях, защото наистина гласът й в хипнотичния сеанс е не само силен, той е ключов за представлението ми!

Въпросът е хубав, но отговорът не може да е лаконичен ... Вижте – аз съществувам за театър! Няма трудно и лесно в изкуството! Има една постоянна борба! Да се защитаваш! Да отстояваш смело идеите си, когато режисираш! Да накараш актьорите, независимо кои са точно – да ти повярват, историята на режисьора да стане и история на актьорите! Да има един живот на сцената! Репетиционният ми процес по „Оранжерията” беше много градивен и провокативен и аз се радвам,че имах възможност да работя с колеги актьори от различен възрастов диапазон и с различен професионален опит !

И двата ти авторски спектакъла са изградени върху мозайка от текстове, включващи творби от Хелмут Пешина, Херман Хесе и Жан-Пол Сартр – „Оранжерията” и Томас Ман, Уилям Шекспир и Христо Смирненски – „Туберкулоза”. Всички тези автори са пречупени през твоята гледна точка и допълнени от твои авторски текстове. Кога пишеш тези текстове, след като избереш произведенията, които ще ползваш или те вече са написани и ти създаваш сценария така, че те да бъдат включени в него?

Нека да започнем от по-новия спектакъл „Оранжерията”.Тук първо избрах пиесата на Хелмут Пешина – „Оранжерия” и тръгнах да създавам авторски спектакъл... Много ме занимаваше, по-философски, ако искате да го наречем, проблемът за „оранжерията” в живота на човека... Много мислех... Четях доста... Първо вмъкнах текстовете от Херман Хесе – един от любимите ми автори. Бях тръгнала в много различна посока от тази на Пешина - при мен има двама мъже в санаториум, при Пешина и оригинала – две възрастни дами , да не съм груба, ако кажа бабички – на една пейка... След като трансформирах така образите, имах потребност от нов образ и така създадох – Орхидеята. В нейната уста вкарах мои авторски текстове и текстове на Тагор и Сартр. Мъртвата жена дойде по-късно /с мои текстове/ и образът на Доктора /с медицинската литература/. Тук тръгнах от оригинала и после написах моите авторски текстове, и добавих другите частици от пъзела в мозайката – както го наричате вие ...

В „Туберкулоза” беше малко по-различно. Тук не тръгнах от пиеса. Тръгнах от „Вълшебната планина” на Томас Ман /една от любимите ми книги /. После дойдоха авторските творби„ Хаос”, „Пътуване”, „Неонов свят”, „Дим” и други ... Същевременно правех усилено проучване – и така вкарах документалните данни и медицинската литература. Текстът на Смирненски „Как ще си умра млад и зелен” /последният му текст, преди да умре от туберкулоза/ , беше в главата ми през цялото време, докато изграждах сценария. Оставаше да му намеря най-подходящото място. В мозъка ми чакаха и „Жълтата гостенка” и „Юноша”. Постепенно започнах да ставам критична и оставих малка част от „Юноша” , „ Жълтата гостенка” отрязах , преработих малко последния текст на Смирненски и го поставих на мястото му. След една година дойде необходимостта от корекции. Тогава текстът на Камю зае едно рехаво място в сценария и категорично ми помогна да стигна до това, за което си мечтаех.

Второто заглавие на „Туберкулоза” е „Бялата чума” / „White plague” /, защото се занимавам и със зависимостта на индивида, болен от туберкулоза към наркотични вещества и алкохол – начин да избяга от болката... или просто избор... Това заглавие, се появи пак в течение на написването на сценария, което искам да спомена, защото аз тръгнах от една идея и чрез проучване и репетиции, достигнах до актуалната тема – огледало на съвремието ни... Същинската театрална диагностика на настоящето.

Аз работя върху представленията, дори и след тяхната премиера. Животът се променя... Защо не и сценарият? А и самият спектакъл? Всичко трябва да е в крак с времето, да е актуално. Така че не спирам да работя върху сценария и спектакъла след премиерата. Работя много и с актьорите. Това не бива да звучи странно. Може да се промени – една дума и това да помогне на спектакъла. Може да се промени един жест и това да помогне на актьора. Трябва да се живее на сцената! Да не е механично! Театърът е живо изкуство!

По време и на двата спектакъла имаш пряк поглед върху реакциите на публиката, в „Туберкулоза” като изпълнител, а в „Оранжерията” като оператор на мултимедията , която се заснема и прожектира в реално време , докато тече действието. Къде се чувстваш по-уверена – на сцената или извън нея?

За мен ТЕАТЪРЪТ е като въздух - нещо, без което волево или неволево не мога да съществувам!

Рефлекс е, в кръвта ми е, в целия мой организъм!

Аз живея за ТЕАТЪР!

Обичам актьорската професия много! Енергията ,която изразходвам, а и получавам, когато играя  /реална интеракция с публиката/, няма нищо общо с енергията, която изразходвам и получавам , когато режисирам . Ако трябва да избирам само едното – то ще кажа „ИСКАМ ТЕАТЪР!!! ИСКАМ ДА ИГРАЯ ПОВЕЧЕ !!!” Но разбира се, удоволствието е голямо и когато режисирам. А и както е в „Оранжерията”, по време на спектакъла се изявявам и като оператор на живата мултимедия  т.е. мултимедията, която се заснема и прожектира в реално време.Не може да се сравнява енергията – оператор, режисьор, актьор… Засега, може би от възрастта, най-много ме привлича актьорската професия. Но... най-добре е ако имам възможност и да играя, и да режисирам! Да съм в ТЕАТЪРА – това искам!

Учителите?

Най-големият ми учител и духовен баща в театъра е професор Крикор Азарян! Светла му памет! Това, което съм сега в театъра е благодарение на него! Много ми е помогнал! Много! Изгради ме като творец и човек... Насочи ме по пътя, който поех и сега вървя упорито... И „ Оранжерията” нямаше да я има, ако не беше той... Обичах го много! Не мога да се изкажа в минало време –ОБИЧАМ ГО МНОГО! И сега ...

Имах късмет, професор Азарян да ме взима с него в Народния театър , по време на репетициите му на „Вишнева градина”. Най-добрият урок – жив учебник беше професора! А аз имах шанс да се уча от този жив учебник , точно с професионалните актьори от Народния театър. Винаги ще помня този репетиционен процес ... Това за мен е  режисьорски метод , който ще следвам цял живот! Гениален режисьор и педагог. Истински добър човек!

И така се случи , че ходех на репетициите на „Вишнева градина”... Учех се... И мина време ... и трябваше да започна моите репетиции по „Оранжерията”. Мислех си много ... Там имаше вишнева градина, която накрая бе изсечена, промяната в социума... При мен имаше„оранжерия” – реална /но изкуствен свят, в който се култивираха живи растения/, но и по - философски – имаше „оранжерия” за духа ...И при мен – имаше разруха на оранжерията, каквато имаше и във „вишневата градина” ... И при мен, трябваше да има промяна ... И имаше ... Да се освободиш от „оранжерията” , значи да пуснеш душата свободна напред към нови приключения...

Много си мислех ... И според мен , няма нищо случайно и съм благодарна , че проф.Азарян ме вземаше с него ... Класиката и Чехов за мен са висш пилотаж в изкуството, към който се стремя.

А „ Оранжерията” е просто стъпка напред ...

Другите ми учители от НБУ са професор Цветана Манева и Снежина Петрова . Благодарна съм им! Много!

Участваш като травестит в радиопиесата на Веселин Димов „Плутон”, която беше сред номинираните за най-добра европейска радиопиеса за 2008-ма. В „Оранжерията” използваш само гласа на Цветана Манева и това е един от водещите елементи в спектакъла. Смяташ ли, че гласът може да компенсира липсата на визия?

ДА ! Определено много ме занимава това какво е тялото без гласа и какво е гласът без тялото... И със сигурност гласът може да компенсира липсата на визия... Мисля, че професор Цветана Манева и участието й в „Оранжерията” са силен фрагмент в представлението. Гласът й има неописуемо въздействие върху зрителя. А хипнозата, проведена от нея е истинска намеса в съзнанието на индивида.

Да се върнем и при мен – 2008 г. пиесата „Плутон” от Райна Маркова с режисьор – Веселин Димов. Много любима моя роля – травеститът Лила. Имам страхотни емоции от репетиционния процес в Българското национално радио. Работех с колегите – Теодора Динева и Борис Георгиев. Аз бях третият елемент в тройката. Много се забавлявахме. Помня как реагира авторката Райна Маркова , когато ме видя. Беше чувала само гласа ми. Тя каза, че не си е представяла момиче в тази роля. Не си е представяла мен  с тембъра ми ... С „този глас” ... Помня и коментари след премиерата. Бяха казали на Веско, че има много силен мъжки екип. И никой не беше разпознал , че Лила съм аз – Цветелина Стоянова – ЦВЪ.

Знам как звучи гласа ми ... по телефон или просто ей така ... дори и на живо... Това е страхотен коз в актьорската професия. Обаждам се да си закрия една сметка и казвам трите си имена, ЕГН ... а оттам – вие не сте Цветелина, защо лъжете... И аз какво да обяснявам на обществото ни, живеещо в „оранжерия”...

Само знам, че трябва да съм много благодарна за гласа и визията ми. Както каза директорът на международния фестивал в Москва – г-н Михаил Пушкин „ Вие сте уникална! Нямате аналог на сцена сред актьорите! И като глас , и като визия – страхотен ресурс! Ако стоите само  – имате присъствие! Ако говорите само – имате въздействие!"

В авторския ти филм „Спирка” питаш хората „Какво чакате?”, а ти какво очакваш?

Очаквам работа в ТЕАТЪРА! Искам да играя, да репетирам, да се развивам актьорски!  Искам нови роли! Нови предложения! Искам и да режисирам нови представления! Искам да съм само в театъра, на сцена! Искам да имам възможност да продължавам да работя в посоката, в която съм тръгнала смело!

Искам здраве и театър – това е! Искам публиката да гледа мои представления и да провокирам широк обществен диалог! Искам и системата в българския театър да се промени! Да се разруши порочният кръг, в който сме /по-точно – не сме  ние младите творци/ и да има място в театъра и за нас. Станах член на „Асоциацията за свободен театър”, която се основа наскоро и искрено вярвам, че всичко ще се промени за нас – артистите на свободна практика... Искам да имам работа  - това е! Да правя ТЕАТЪР – да дишам свободно!

Много искам да кажа един мой възглед за финал:

Ако когато сме на театър, забравим че сме – това е успех в изкуството! Защото животът е театърът , а театърът е животът! И ние хората, които се занимаваме с театър , трябва да правим реален живота на сцената! Ако актьорите само си казват репликите , а не живеят на сцената – това е трагично! Все едно  да живееш, без да дишаш,нали? Което е невъзможно ...  Следователно дишайте реално на сцена – така, както в живота – естествено. ТЕАТЪРЪТ Е ЖИВОТЪТ! „Всичко останало е мълчание!” /Шекспир/

Интервю на Здравко Григоров

ГЛЕДАЙТЕ:

"ОРАНЖЕРИЯТА"

17-ти март /сряда/ - 19 часа, театър "Възраждане", зала "Надежда"

"ОРАНЖЕРИЯТА"

21-ви април /сряда/ - 19 часа, Младежки театър - камерна зала

Още интервюта:

Калина Иванов: Работила съм с Никол Кидман, Джесика Ланг, Харви Кайтел, Робърт Редфорд…

Валери Йорданов: "Раци" може да има успех навън, защото хората там се интересуват от лични истории

Андрония Попова - Инжектирана с  талант