Деница и Жана: Публиката ще е част

от енергийния поток, който ще завихрим в залата

Ден преди премиерата на спектакъла „Touch Down”  на фестивала „Антистатик” Деница Дикова и Жана Пенчева споделиха какво за тях е проект в движение, с кои имена от световната сцена биха работили и как протича един техен ден  извън сцената.

С какво ще изненадате публиката на 9 април, когато ще представите “Touch Down” в „Червената къща”?

Ж: Touch down е проект в движение и е за движението. Няма провокация, а по-скоро състояния. Състояния на човешкото тяло и енергия. Интересни са ми времето, динамиката, тишината, споделянето и опитът да контролираш пространството. Поне за 30 минути.

Д: Изненадата си е изненада, но най-голямата е, че публиката ще стане част от енергийния поток, който ще завихрим в залата.

А защо проект в движение?

 Ж: Спонтанно.

Д: Започнахме да работим с идеята за „дишащ” продукт, който да се развива, обновява и захранва докато върви по своя път и се променя. В себе си има части, които са оставени да съществуват свободно и други, които носят определена форма.

 Ж: В началото беше работа в процес, а по-късно решихме да раздвижим  думите като на игра и се получи проект в движение. Движението те променя, води те нанякъде и задвижва енергията. Искаше ни се този наш опит да бъде такъв. Да променя и да има движение. Опитваме и изследваме вариантите, които Touch Down носи в себе си. Експериментираме си с възможностите и различните посоки на движение.

Тримата с автора на спектакъла Александър Георгиев, бяхте заедно на сцената на „Сфумато” при изпълнението на „Вавилонската кула”, тогава ли се появи идеята за осъществяването на този спектакъл?

Ж: И тримата сме завършили Танцов Театър в НБУ, където се и срещнахме. Touch Down е първият ни съвместен проект.  Това, което ни свърза е общата ни мечта и кауза. А и химия съществува, което прави връзката ни фантастична. Идеята се появи тази зима, някъде през януари. Аце ръководи процеса, а ние следвахме идеите му. Искахме да направим нещо енергизиращо и адекватно на състоянието ни. Движение с въздух и физическа активност. Така започна всичко.

Д: Идеята за проекта се роди в началото на годината, тласкани от желанието да обединим общата ни енергия.

Доколкото знаем Александър в момента е на специализация в Коста Рика, имате ли планове да продължите да работите заедно след като се върне в България?

Ж: Да.

Аце имаше изключителната възможност да бъде един от 35-те човека, поканени да вземат участие в “50 Days Passing Through and Flying Low” в Коста Рика. Програмата е по инициатива на David Zambrano. В рамките на тези 50 дни, участниците работят с David Zambrano и получават концентрирана информация и тренинг с техниките Passing Through и Flying Low. 

А ние продължихме работата върху Touch Down, от желанието си да следваме общите си усещания и желания. Опитваме се да сме постоянни и да правим неща, в които намираме смисъл и себе си. Със сигурност продължаме да работим и занапред. Има какво да учим един от друг, а и ни е приятно да го правим.

Д: Със сигурност след прибирането му ще  продължим да работим заедно. Решени сме да създадем здрав екип.

Вие сте сред новите попълнения на танцовата сцена в София, има ли вече сцена, на която ще се играе “Touch Down” след фестивала?

Д: Сцената е един от основните проблеми на това изкуство.Съвременният танц няма собствена сцена в България, но това не ни спира. Имаме намерение да играем  Touch Down още много пъти, така че предстои търсене.

Ж: Ще се опитаме да разширим границите.

Ако можете да изберете някой световноизвестен танцьор, с кого бихте искали да работите?

Д: Определно името е Akram Khan, хореограф и изпълнител с уникално виждане и усещане за танца.

Ж:  Hofesh Shecter, Les Slovaks Dance Collective, Anne Teresa De Keersmaeker и много други.

Как протича денят на Деница и Жана, когато не танцуват?

Ж: Всичко е танц, любов и интересни истории. Метафора или начин на възприемане на живота, не знам, но ние така сме си избрали. Т.е. всичко е от значение и с изключителна важност. Историите са доста интересни и някак си по своемо богати.  Деница се грижи за дете, а Жана работи в книжарница. Когато сме заедно работим и оформяме идеите си – вербално, технически и физически. Срещаме се приятели, пътуваме, четем книги и слушаме музика. Все приятни и нормални неща.

Накъде след „Антистатик”?

Имаме доста мечти и идеи, за които ни се иска да поработим. Някой са по-глобални, други по-индивидуални. Очакват ни различни посоки – нови творчески процеси, организиране и търсене на финансиране, пътувания, мечти и сигурно много изненади и чудеса.

Интервю на Здравко Григоров и Ангел Хаджийски

Фотографии: Илиана Ковачева и Йосиф Аструков

Още интервюта:

Ани Васева: Вярвам, че създаването на екип е ключово за работата, която вършим

Иво Димчев: Направих си един малък театър

Галина Борисова: Вярвам в изкуството и смятам да спася света чрез танц