COOLтурно
Черно-бялата панделка на Ханеке
Здравко Григоров
Бялата лента
The White Ribbon
Австрия-Германия-Франция-Италия, 2009, 144 мин.
Режисьор: Михаел Ханеке
В ролите: Кристиан Фридел, Улрих Тукур, Леони Бенеш, Урсина Ларди

Навечерието на Първата Световна война. Отдалечено село някъде в Германия. Затворено общество. Загадъчни престъпления. Любовна история. Кървави следи. Деспотизъм и жестокост. И една бяла лента, която е наказание. Лента, от която трябва да се срамуваш. Лента, която трябва да заслужиш да бъде свалена. „Бялата лента” на Михаел Ханеке. Фаворитът на Европейската филмова академия за 2009-та.
Черно-бяла визия, с която режисьорът допълнително нагнетява мрачните краски, с които рисува трагичната съдба на жителите на затворената общност. Монотонен глас зад кадър разказва своя живот. Разказва за своята младост. Споделя със зрителя за своята трудна любов.

Без да притиска събитията и без да изяснява докрай случващото се на екрана, Ханеке бавно, но убедително посочва къде се зараждат корените на нацизма. Във филма няма военни действия, няма оръжия, няма бомбардировки. Има само дълбоки човешки отношения. Издевателства на родители над децата им, лицемерие и омраза между влюбени, за които любовта е задоволяване на първични плътски нужди, тайни и лъжи, които съпътстват наглед примерно семейно огнище, ненавист и ярост между близки, и една трудна и изстрадала любов между две чисти създания, обречени да се борят срещу заобикалящата ги злоба и сивота.
И нима целия този мрак не е достатъчен, та Ханеке иска да направи сивите тонове още по-тъмни. В цялата тази грозна, потискаща и отблъскваща среда започват да се случват ужасяващи, кървави престъпления. Престъпления, за които няма заподозрени. Всичко е покрито с един мистичен воал, под който режисьорът отказва да ни позволи да надникнем.

Без звезди, без цветове, без да пести минути, Ханеке създава филм, който ангажира целия арсенал от човешки чувства - отвращение от човешката злоба и завист, симпатия към любовта на младите влюбени, тъга към несподелените чувства, страх от неизвестното и гняв към хорската несправедливост.
Началото на Първата Световна война. Краят на една затворена общност. Неразгаданата мисия на някой извратен психопат. Черните тонове на „Бялата лента”.