ТАКСИРАТ – отзад!
Buzzcocks, Laibach, Tiga
Здравко Григоров
След като миналата година за първи път посетих македонския фестивал „Таксират” и наистина се израдвах на Iggy Pop и Kultur Shock, тази година вече бях зад сцената с микрофон в ръка и в очакване на хедлайнерите Laibach и Buzzcocks.
Публиката, сн. Ангел Хаджийски
Въпреки, че са големи, Laibach представиха Volk в София през пролетта, затова главната ни цел бяха Buzzcocks, които изживяват истински възход, покрай филма на Антон Корбийн „Контрол”.
Само, че организаторите ни предупредиха, че интервю от Buzzcocks няма да може да вземем, затова се подготвихме само за Laibach.
В деня на феста се разходихме до Скопския съем, където бяха двете сцени – едната за пънк и рок, а другата за денс. На денс арената водещият DJ беше Тига, който организаторите бяха обявили като звездата на фестивала.
Билборд на Тига, сн. Ангел Хаджийски
Залите всъщност представляват две халета /може би затова македонците им казват хали/ с капацитет около 5000 общо.
В 19.30ч. пространството пред сцената е доста рехаво запълнено, все още свирят победителите от „Уинър фест”. Това е проект на организаторите на „Таксират”, на който канят групи от региона и победителят има шанса да открие големия фестивал. До тази година името на малкия фест е „Лузер фест”, но тъй като той наистина се оказва губещ и никой от победителите не продължава музикалната си кариера, името е сменено на „Уинър”.
Тънем в пълна неизвестност относно това, кога точно ще се състои интервюто с Laibach. Надяваме се да е преди излизането им на сцената, за да можем да се влеем в тълпата и истински да се радваме на фестивала.
След македонците „Дени те чува”, на сцената се качват хърватите „Хладно пиво”. Ние следим изявите зад сцената и сега вече разбирам колко е гадно да отиваш някъде по работа. Няма я фестивалната атмосфера, няма ги лудите фенове, само едно очакване – кога ще се появят Laibach, запомнил ли съм всичките си въпроси, колко ли време ще ми отделят.
Оказва се, че организаторите са променили програмата и Дарко Рундек ще закрие феста, така че следват Laibach. Вече е сигурно, че интервюто ще е след изявата.
Laibach, сн. Ангел Хаджийски
Иван Новак и компания взривяват публиката, която вече почти е запълнила залата. Мултимедията на четирите екрана, наистина е впечатляваща. Констатирам това, тъй като продължавам да съм зад сцената и по-голяма част от шоуто следя от екрана.
Laibach изпълняват повечето от химните на страните включени в албума Volk. Песните са подкрепени от характерни за съответната страна символи, излъчващи се на мониторите.
Следва изненада. Появяват се Buzzcocks. Явно са решили да проследят оставащата част от шоуто на Laibach. Обаче аз съм замислил леко да ги притесня. Следейки през цялото време погледите им, виждам удобен момент да дам знак на Стив Дигъл и той учуден какво точно се опитвам да му кажа, дойде при мен. За съжаление в този момент операторите снимаха Laibach и уговорката да каже няколко думи пропадна доста гадно. Но все пак той доста се изкефи на интереса ми към групата.
След като словенците приключиха се оказа невъзможно да им вземем интервю, защото няколко македонски телевизии вече чакаха, а организаторите ни предупредиха, че ще бъдат дадени не повече от 5 интервюта.
Buzzcocks, сн. Ангел Хаджийски
Но късметът ни се усмихна. Докато подготвят техниката за Buzzcocks, групата реши да си поговори малко с „българските приятели”. И така станахме единствените, които взеха интервю от Buzzcocks. Едно напълно импровизирано интервю, без предварително замислени въпроси, нещо като приятелска среща. Те пък от своя страна изразиха пълна готовност да дойдат и да ни посвирят в София. Поговорихме си малко и дойде време да се качват на сцената.
Иван Новак все още даваше интервю, наоколо нямаше организатори, затова се приближих и му дадох знак. Като разбра, че сме от България веднага се нави да му зададем въпросите. Оказа се, че Laibach са запомнили много добре българските фенове и може да ги очакваме отново.
Е след служебните задължения дойде време и за купон. Buzzcocks бяха на сцената и стотици пънкари се кефеха на идолите си.
И поредната изненада, Стив Дигъл, поздрави от сцената българските си приятели.
„Дядовците” бяха неуморни, изпяха ни очакваната от всички Ever fallen in love и се прибраха, но само за минутка и излязоха за още една порция истински пънк.
След британците на сцената се качи сръбският ветеран Дарко Рундек. Ние решихме да видим какво става и в другата зала, където на пулта вече беше Тига. За разлика от пънк сцената, пред денс арената преобладаваха цветни тийнейджъри, който си подскачаха под електро саунда на Тига.
Организаторите обещаха следващият 10-ти Таксират да е специален. На нас и този си ни хареса.
Колкото до Buzzcocks, наистина са готини и дано скоро да ги видим на българска сцена.
Още фестивали:
Rock en Seine - фестивал с неочакван край
B'estfest - Get the Party Started
Bryan Adams vs. Iggy Pop
Сараево Филм Фест - сърцето на Сараево
