Денят на Deftones, Анеке, Милена
и една незнайна баба
Здравко Григоров
След пренаселения плаж в събота, на следващия ден публиката значително беше намаляла. Първи на главната сцена се качиха Pyromania. Отпред имаше не повече от стотина души, които значително нараснаха минути преди да се качат Skindred. Benji Webbe и компания излязоха под съпровода на култовата мелодия, с която започват филмите на “20th Century Fox”. Групата представи парчетата от последния си албум “Union Black”, които бяха доста добре приети от публиката.
Skindred, снимки Ангел Хаджийски
По време на Skindred се случи нещо наистина убийствено. Една около 70-годишна баба се приближи към Ангел, който си седеше при фото пита и го попита: „На какъв език пеят?”. След като получи отговор, бабата си извади едно столче и седна до сцената и не мръдна оттам до края на Deftones. Организаторите дават билети на всички, които живеят в близост до фестивалната зона и бабата е решила да се възползва от пропуска си, вместо да го продава, както правят повечето местни.
Запалена фенка, снимка Ангел Хаджийски Deftones, снимка Ангел Хаджийски
Групата на Chino Moreno – хедлайнер на третата фестивална вечер накара публиката да избухне брутално с “Diamond Eyes” от едноименния албум, който излезе през миналата година. Moreno не спря да вилнее из сцената подгизнал от пот, раздаде се изцяло и подари на хилядите пред сцената хитове като “Rocket Skates”, “Elite”, “Passenger” и финалната „7 Words”, в която изненадващо бяха вплетени елементи от “Fireworks” на Кейти Пери.
Последва разтрояване между Main Stage, където предстояха Leftfield, Jack Daniels Rock Arena, където започваха Amplifier и сцена „На тъмно”, където любимата Милена щеше да ни върне двайсетина години назад с култови пънк парчета на български. Към натоварения график може да добавим и Иво Папазов – Ибряма и оркестър „Тракия”, които след полунощ щяха да превземат „Блус и Джаз сцената”.
След кратко мотаене из сцените решихме да се отдадем на Милена. Тълпата пред сцената беше огромна, дори в задните редици трудно се чуваше какво става на сцената, защото звукът от главната сцена беше толкова силен, че Милена на няколко пъти се пошегува, че я заглушават. Всички вкупом пееха „Ала-Бала”, „Директор на водопад”, „Сън”, „Машина за месо”,„Неам нерви”, както и по-новите „Куклата Мици” и „Чворолино”. Милена намекна, че скоро може да се появи и нов албум. Публиката дълго не я пускаше да слезе от сцената, а тя за пореден път доказа, че е велика.
Милена, снимка Ангел Хаджийски Анеке, снимка Ангел Хаджийски
Рок сцената на фестивала се закриваше с Анеке Ван Гирсберген. Задължителният изпълнител в моят график за вечерта. Холандката излезе с бенда си и въпреки недотам приятното озвучаване направи страхотен стегнат сет, който продължи малко повече от час, по време на който чухме парчета както от трите й самостоятелни албума, така и от периода, в който беше вокал на “The Gathering”. За съжаление тълпата пред сцената не беше така многобройна, както ми се искаше, може би заради страхотната веселба, която се беше заформила пред Blues & Jazz Stage, където Иво Папазов не оставяше никой да стои безучастен.
Анеке ван Гирсберген, снимка Ангел Хаджийски
Равносметката за тазгодишното издание на фестивала е изключителни хедлайнери и през трите вечери, силна програма, благодарение на която не остава момент, в който да се луташ по плажа и да се чудиш какво да правиш, докато дойде време за любимците ти и… тази година за първи път ми се наложи да изпусна повече от един изпълнител, който искам да гледам, защото по същото време е трябвало да бъде пред друга сцена. С всяка изминала година Spirit-a доказва, че е най-доброто музикално събитие на територията на страната. Радвайте му се преди да са дошли британците, че тогава вече няма връщане назад. За справки – EXIT.
