COOLтурно

20 задължителни заглавия от програмата

на „София Филм Фест 2010”

Здравко Григоров

Програмата на тазгодишния „София Филм Фест” е толкова силна, че без проблем може да прекарвате по цял ден в киносалоните и да гледате хубави филми. С тези 20 в никакъв случай не свършва списъкът на добрите филми, но тъй като заглавията са проверени, те със сигурност са част на задължителните.

"Аджами" – “Ajami” /2009/ - Израел-Германия, реж. Скандар Копти и Ярон Шани

Пет впечатляващи истории, заснети в арабския квартал на Тел Авив – Аджами. Голяма част от актьорите са непрофесионалисти, което допринася за автентичната атмосфера на филма. Филмът показва едно непознато лице на Израел – животът на мюсюлманските и християнските араби в страната. Дебют със „Златна камера” от фестивала в Кан.

„Аз убих майка си” – “I Killed My Mother” /2009/ - Канада, реж. Ксавие Долан

Филм за сложните взаимоотношения между тийнейджър и неговата майка. Животът в семейството изцяло се променя след като младежът започва да осъзнава различната си сексуалност. Дебют с биографични елементи на едва 20-годишния Ксавие Долан. Един от големите фаворити на фестивала в Кан с цели три отличия оттам.

"Аквариум" – “Fish Tank” /2009/, Великобритания, реж. Андреа Арнолд

Британски до последния кадър и последната реплика. 15-годишно момиче се влюбва в приятеля на майка си, докато той й помага да осъществи мечтата си да стане танцьорка. Сложни семейни взаимоотношения, каквито сме свикнали да гледаме предимно във филмите на Майк Лий. Много силен актьорски дебют за Кейти Джарвис и награда на журито от фестивала в Кан.

„Бялата лента” – “The White Ribbon” /2009/Австрия-Германия-Франция,

реж. Михаел Ханеке

Навечерието на Първата Световна война. Отдалечено село някъде в Германия. Затворено общество. Загадъчни престъпления. Любовна история. Кървави следи. Деспотизъм и жестокост. И една бяла лента, която е наказание. Лента, от която трябва  да се срамуваш. Лента, която трябва да заслужиш да бъде свалена. „Бялата лента” на Михаел Ханеке. Фаворитът на Европейската филмова академия за 2009-та.

"Въпрос на размер" – “A Matter of Size”/2009/ - Израел-Франция, реж. Шарън Маймон и Ерез Тадмор

Група дебеланковци от израелския град Рамла, решават да спрат с вечните диети и за започнат да се занимават със сумо, където килограмите са на почит. С любов и чувство на симпатия двамата режисьори представят драмата на хората с наднормено тегло и показват, че това съвсем не е такъв недостатък, всъщност излишък. Филмът е сред фаворитите на зрителите по световните фестивали, включително на тези в Карлови Вари и Вашингтон.

„Другият бряг” – “The Other Bank”/2009/, Грузия-Казахстан, реж. Георгий Овашвили

Абхазия. Младеж напуска дома си заедно с майка си и се преселва в Тбилиси. Новият начин на живот не му понася и решава да предприеме пътуване обратно в търсене на своя баща. Георгий Овашвили е едно от европейските открития на 2009-та, режисьорът лично ще представи своя филм на фестивала.

"Лице" – “Visage” /2009/, Тайван-Франция-Белгия, реж. Цай Мин Лян

Интерпретация на древния мит за Саломе на тайвански режисьор, който пътува до Париж, за да реализира идеята си. Филм във филма. Четири френски красавици – Жана Моро, Фани Ардан, Летисия Каста и Натали Бай – в продукцията на един от най-провокативните далекоизточни режисьори Цай Мин Лян.

"Младият Джон Ленън" – “Nowhere Boy” /2009/, Великобритания, реж. Сам Тейлър Ууд

Кристин Скот Томас е в ролята на Мими Смит, жената отгледала Джон Ленън. Поредната блестяща роля на актрисата. Сам Тейлър Ууд дебютира на големия екран с късометражна новела в експерименталния „Без ограничения” – арт проект, който размива границата между еротиката и хард порно филмите. "Младият Джон Ленън" е сред основните фаворити за наградите на Британската академия – БАФТА.

„Млякото на скръбта” – “Milk of Sorrow” /2009/, Перу-Испания, реж. Клаудия Льоса

Филм за тъгата. Филм за болката. Филм за вътрешната борба на човек със самия себе си. Дълбок, разтърсващ, предизвикващ състрадание, гняв и симпатии.Действието тече бавно, близки кадри изпълват екрана, атмосферата е нагнетяващо автентична – кални улици, срутени бараки, мизерия, измъчени човешки лица. Историята се гради върху древни перуански митове, които звучат интригуващо и в същото време карат зрителите да изпитват някакъв страх от тези поверия. „Златна мечка” от кинофестивала в Берлин!

"Морфин" – “Morfiy” /2008/, Русия, реж. Алексей Балабанов

Годината е 1917-та, годината на Октомврийската революция, млад лекар е изпратен в дълбоката руската провинция. Местните са диви, необразовани, дори зловещи. Спокойните дни в живота на д-р Поляков остават в миналото. Първият пациент умира. Следва нагледно  раждане с усложнение, ампутация на крак в едър план и трахеотомия. Не само главният персонаж се нуждае от доза морфин, за да издържи на това ежедневие, но и самият зрител, за да продължи да гледа филма. Началото е с половин доза, следва цяла, втора… През ден, всеки ден, по два пъти на ден…

Останалите 10 може да видите тук!

Още кино:

Перуански митове за тъгата - "Млякото на скръбта"  

Живот зад решетки: Пророк на Жак Одиар

Задължителните филми за 2009-та

Цветята на Корана - киното от Близкия Изток и Северна Африка

"Морфин" - доза натурализъм от Балабанов