COOLтурно 31.07.2010

Натали Коул… Still Unforgettable

Ангел Хаджийски

Приглушена светлина. Два червени прожектора осветяват завесите на семплата сцена. Часът е малко след 20.00. Публиката очаква притихнала голямата дама да се появи. Силен прожектор огрява сцената. Натали Коул пристъпва в елегантна жълта рокля, стилни бижута и обсипан с бляскави камъни микрофон. Прозвучават първите тонове на класиката “Fever”. Бурно посрещане, след което пълна тишина, всички се оставят кадифеният глас на Натали да ги отведе някъде там през 60-те, в някой опушен американски бар, където от сутрин до вечер звучат класически джаз парчета. Следват благодарности, обещание за една приятна вечер с музиката на прочути американски изпълнители и композитори, и една бляскава усмивка, която съпровожда певицата през по-голямата част от концерта.

Фотограф: Ясен Немски

Соло изпълнение на дуетната песен с Даяна Крол “Better Than Anything”. Последваха „Come Rain Or Come Shine”, която през годините е звучала в репертоара на такива велики джаз диви като Елла Фитцджералд и Били Холидей, брилянтната „Nice ‘n’ Easy”, част от едноименния албум на Франк Синатра, оригиналната версия на добилата широка популярност, благодарение на негледаема телевизионна реклама “(Get Your Kicks On) Route 66”, както и приятен джази вариант на „Somewhere In The Hills” на Серджо Мендес.

„When I Fall In Love”, "Walkin’ My Baby Back Home” и „Unforgettable”. Баща и дъщеря взаимно сe допълват на сцената. По време на последната се връщаме назад във времето с архивни кадри от семейните албуми на семейството. Безспорно това е песента, с която всички свързват Натали Коул. Дори и да не си запознат с великолепните й джаз интерпретации, няма как да не си чувал дуетът на Нат Кинг Коул и Натали „Unforgettable”. Доказателство за това е и фактът, че албумът „Unforgettable... with Love” става  7 пъти платинен.

Приятна изненада с кавър на прочутата от нетолкова далечното минало „You Gotta Be” на Дезрий. Това, че песента е от друга епоха си пролича и по реакцията на публиката, която смело пригласяше на Натали Коул по време на изпълнението. Краят на вечерта трябваше да бъде с „Lovely Day”, но както вече за никого не е изненада, последва повторно появяване на сцената. Този път значително по-твърдо и шумно с кавър на „If I Ever Lose My Faith” на Стинг, приет много ентусиазирано от зрителите. Още няколко минути с „Old Man” и концертът приключи.

С очарователна усмивка Натали Коул благодари, поклони се елегантно и напусна сцената.

Вечерта беше приятна, изпълнена с безупречни изпълнения, стил и елегантност съпътстваха цялата изява, от самата Натали Коул, до осветлението на сцената и поведението на целия бенд. И все пак остана едно притъпено усещане, което пречеше вечерта да бъде съвършена. Нямаше го онзи момент, в който изпълнителят и публиката се сливат в едно. Въпреки, че на сцената Натали Коул беше безупречна, радваше се и често благодареше за топлото посрещане, някак успя да запази дистанция спрямо залата. Публиката от своя страна също беше леко резервирана и така и не стана, за да аплодира на крака своята любимка. Но едва ли някой е останал разочарован от магнетичното пътешествие из корените на американския джаз, съпътствано с приятни поп и соул включвания, на което ни покани Натали Коул.  Not so unforgettable, but still unforgettable…

Още музика: