Coolтурно
Мохамад Реза Араб: Иранското кино акцентира върху човешки теми като любов, живот и смърт

И тази година в рамките на фестивала „Цветята на Корана” присъства традиционно силният подбор от нови ирански филми. Сред тях е и носителят на наградата за най-добър филм от фестивала „Любовта е лудост” във Варна „Последната кралица на Земята” на режисьора Мохамад Реза Араб. Филмът е дебют в игралното кино за иранеца, известен като един от водещите документалисти в Близкия Изток. Лентата проследява живота на Али Бахш, афганец, който е принуден да напусне семейството и дома си, за да търси работа. Озовава се в Иран, където започва работа във фабрика за добиване на къна. Парите, които получава изпраща на семейството си. През цялото време режисьорът показва вътрешното терзание на мъжа, един много силен психологически портрет на човек, които страда за своите близки. В Афганистан предстоят военни действия. Отчаян Али Бахш преминава нелегално границата и предприема дълго пътуване към родния град, лутайки се из афганистанската пустош. Трогателна любовна история на фона на красиви пустинни пейзажи и драматични събития.
Мохамад Реза Араб се съгласи да отговори на няколко въпроса, преди прожекцията на „Последната кралица на Земята” в София.

„Последната кралица на земята” спечели голямата награда на фестивала „Любовта е лудост” във Варна. Това е вашият първи игрален филм. Каква беше реакцията на зрителите след прожекцията?
Хората и невероятното жури приеха филма много добре. Реакцията им надхвърли очакванията ми.
Как ще коментирате факта, че иранските филми са най-награждаваните на световните кинофестивали през последните 20 години?
Причината за това иранските филми да са в центъра на вниманието на световните фестивали се крие в различни фактори. Ще се спра на някои от тях: първо, иранското кино акцентира главно върху човешки теми, като любов, живот и смърт. Второ, техниката и инструментът на киното се използват в услуга на съдържанието. Трето, иранското кино най-съзнателно се раздалечава от теми, като секс и насилие, и четвърто – не се възползва от жената и човешките чувства, за да постигне целите си.
Къде заснехте „Последната кралица на земята”?
В Иран и в Афганистан.

Какво е усещането да се снима филм в Афганистан?
Бях много притеснен за здравето и сигурността на моя екип.
Разкажете малко за изпълнителя на главната роля във филма.
Персонажът на Али Бахш е много обикновен и искрен и изпълнението на такава роля е много трудно за актьора. Аз, в качеството си на режисьор, положих цялото си старание актьорът да се доближи до ролята и да я изиграе, и мисля, че се получи много добре.
Преди да заснемете „Последната кралица на земята” сте се занимавал с документално кино. Каква е разликата при заснемането на един документален и един игрален филм, и кой от двата вида кино предпочитате – документалното или игралното?
За тези почти двадесет години кариера в киното съм работил не само в документалното кино, но съм правил и късометражни игрални филми. Двата вида кино се различават, но притежават еднаквост по отношение на картината. Документалното кино се различава от игралното по начина на изразяване и разказване на филма. Но и документалното, и игралното кино имат своето място.
Бъдещите ви планове, снимате ли нов филм в момента?
Правене на филми, правене на филми, правене на филми... Имам голямото желание игралният ми филм „Последната кралица на земята”, който спечели голямата награда на варненския фестивал „Любовта е лудост”, да бъде прожектиран за широката публика във вашите кина в България, а също така искам да снимам филм във вашата страна, т.е. да направим копродукция. В момента съм много ангажиран с новия си филм, чийто сюжет е вдъхновен от древните персийски легенди.
Интервю на Здравко Григоров
Интервюто е взето с любезното съдействие на Културната служба към посолството на Иран
Още интервюта:
Цветелина Стоянова - ЦВЪ: За мен театъра е като въздуха! Живея за театъра!
Калина Иванов: Работила съм с Никол Кидман, Джесика Ланг, Харви Кайтел, Робърт Редфорд…
Валери Йорданов: "Раци" може да има успех навън, защото хората там се интересуват от лични истории
Андрония Попова - Инжектирана с талант