МАРИЙ РОСЕН


В края на 2009-та се появи първият видеоклип на един нов проект "Help Me Jones", който включва Марий Росен и Константин Тимошенко. Издирихме Марий, за да разкаже подробно за "Rage of Mine" и да си поговорим за театър, кино, музика и всички негови творения, с който активно засипва арт средите в София през последните десет години.



Разкажи за общия ти проект с Константин Тимошенко „Help Me Jones” и видеоклипа „Rage of Mine”.

Разбира се, в началото винаги стои спонтанно действие. Нещо, на което не можеш да устоиш и определено не се замисляш за последствията, а после изведнъж се оглеждаш и разбираш, че то е пораснало, оформило се е и вече май дори имаш лека зависимост от него. Така се получи! Една вечер с Костя решихме да запишем нещо, услади ни се, и без да се усетим, сега вече имаме песни за цял албум. Ненчо Балкански ни направи фотосесия на покрив по залез слънце – струваше си чакането. Мария Арангелова хареса нашата музика, влюби се в „Rage of Mine” и пожела да ни направи клип - бързата организация, гостоприемството на Чайната, екстремно кратките снимки,  добрата камера в ръцете на добрия Владимир Зенкевич, после заснетия материал, който Златка Калоянова и Мария сглобиха. И ето че клипът се получи! Споменавам всички тези хора, защото те работиха за едната идея.


Твоя ли беше идеята Невена да участва във видеото или на режисьора Мария Арангелова?

 

Идеята беше на Мария и нейната мечта да снима Невена се осъществи. Невена е толкова магнетична и артистична, че без нейното присъствие едва ли клипът би станал толкова ефектен и пленяващ.


Снимка: Ненчо Балкански


От „Жираф”, през „Бели нощи” до „Пластилин”, като се върнеш назад към вече далечната 2000-на година, какво ти донесе и какво ти отне театралната сцена?

Така наречената далечна 2000 година беше вчера, а театърът ми е взел каквото съм му дал, но ми е дал, каквото сам не мога да си взема... Театърът е магьосничество... сън наяве... жив организъм.... Има си богиня, има си и жреци.


Ще го бъде или няма да го бъде „Хамлет”?

 

Не знам. Не че не полагаме усилия. Но казват кризата е crazy!

Когато започнахме с Валерия Вълчева да подготвяме представлението, имахме чувството, че тази история иска да бъде разказана, и сякаш вселената се погрижи за това, вратите сами се отваряха. Сега е по-различно. Изчерпахме институциите, които финансират изкуство в България, а меценати лично не познаваме... Много аристократично занимание е понякога театърът. Струва повече отколкото печели...

Ти си кръстник на дебютния албум на „Насекомикс” "Аdam's Bushes Eva's Deep". Как се работи с Рони и компания?

С Рони работим от много години. Има нещо, което ни свързва по такъв силен начин, че аз мога в мигове да чувствам нейни чувства, а предполагам и тя мои. Може би затова с лекота съм писал текстове, които тя да пее... Най-силните текстове се появиха в тежки мигове. Не че болката е задължителна, но често разширява и освобождава. След като си се наплакал, ти олеква, чисто става и просторно... Обичам Рони, харесвам Nasekomix.




Преди няколко години твоят филм „Diptyh” беше селектиран в конкурсната програма за късометражни филми за наградата “Jameson” на София Филм Фест, снимаш ли още филми?

Това си беше експериментално приключение. Започнах да се занимавам с видео арт в Естония, където бях на уьркшоп, и където, между другото се запознахме с Костя. Селекцията на DIPTYCH - ALIEN 1, ALIEN 2 + EVOL за наградата “Jameson” ми прилича на експеримент на селекционерите с експерименталното видео изкуство. Стоеше странно на общия фон... Година след това направих още един такъв видео експеримент и после от само себе си се отказах. Сега предпочитам да ме снимат в киното... или пък, защо не, да пиша истории за него.

 

Ако ти дадат възможност да избереш актьорите за главните роли в твой бъдещ спектакъл, кои две имена би посочил?

 

Коварен въпрос, ще прескоча...

Занимаваш се с театър, пишеш текстове, пееш… За какво не ти остава време?

Понякога ми се струва, че имам толкова много време за запълване. А понякога не стига. То времето е гъвкаво, а часовниците са за координация. Въпреки, че изглежда, че се занимавам с много и различни неща, често имам чувството, че си губя времето или че нищо не съм направил.




Кажи някой спектакъл или филм, който истински те е впечатлил напоследък.

 

 „Приятнострашно” от Яна Борисова, постановка на Галин Стоев, а за филм – „Токио!”. „Източни пиеси” ме прави щастлив и ми дава надежда.

Какво следва през 2010-та?

 

Театрални постановки.

Кино. Музика. Клипове.

Концерт на Help Me Jones.

А! И много неочаквани щастливости...


Интервюто взе Здравко Григоров