COOLтурно

Марио Григоров, автор на музиката към номинирания за „Оскар”

филм „Прешъс”, пред “COOLтурно”:

Филмите не са само за забавление,

те са отражение на нашия съвременен живот.

Марио Григоров е един от малкото българи, които са част от американската филмова индустрия. През 2009-та на екран излиза най-успешният му продукт досега, музиката към номинирания за „Оскар” филм „Прешъс”.

Григоров е роден в София през 1963г. В края на 60-те заминава заедно с родителите си за Техеран, където се сблъсква с близкоизточната култура. В средата на 70-те учи във Виенската консерватория. По-късно заминава за Австралия, където учи пиано и оркестриране. От 1992г. живее в САЩ. Има сключен договор с „Уорнър”, които издават първия му албум през 1994-та „Rhymes with Orange”.

Марио Григоров с интерес прие нашето предложение за двуезично интервю. Ние го питахме на български, а той ни отговаряше на английски. Очакваме го лично да представи „Прешъс” на премиерата му по време на „София Филм Фест”.

 

Как се чувствате като композитор на музиката към филма „Прешъс”, един от номинираните в категорията „Най-добър филм” от Американската филмова академия?

За мен е чест и привилегия да бъда част от екипа на този невероятен филм.

 

За трети път работите с режисьора Лий Даниелс след “Shadowboxer” и “Tennessee”, може ли да кажем, че се оформя един тандем между режисьор и композитор?

Нещата между нас се получиха и работим ползотворно заедно.

 

Откъде черпите вдъхновение за музиката си?

Разговарям с режисьора, за да разбера каква е идеята му, след това композирам различна по стил и жанр музика, за да може той да избере най-подходящите композиции. Вдъхновявам се от гледната точка на режисьора и от самия филм.

 

Ако имахте възможност да избирате, музиката на кой филм бихте искали да напишете?

„Прешъс”.

Срещате ли се с актьорския състав на филмите, за които създавате музика?

Случва се много рядко. Обикновено се срещаме на партита и филмови фестивали.

Преди да се установите в САЩ сте живял на много места. Къде ви беше най-интересно и къде имахте най-голямо вдъхновение, за да творите?

Навсякъде беше много интересно и всяко едно място за мен беше една възможност да творя. Бях много малък, когато бях в Иран и слушах музика на касети, която ме караше да импровизирам. Тогава за първи път намерих пътя към world music. В Германия, като контрапункт на това свирех много Бах. Във Виена за първи път аранжирах музика за оркестър и композирах традиционен джаз. Междувременно учех класическо пиано в България с Милена Моллова. Тя ми показа как да импровизирам с музиката на Шопен. По-късно в Австралия започнах да композирам в стил класически джаз. Тогава току-що бях навършил 20. Започнах да композирам за игрални и документални филми. Това ми даде изключителната възможност да работя с професионалисти и да придобия опит в композирането. Имах възможността да съм на една сцена с Карлос Сантана в Австралия. Когато най-накрая се преместих в САЩ през 1992г. подписах договор с „Уорнър” и стартирах тригодишно турне като солов пианист. Тогава обиколих много държави в Северна Америка и Европа. Чрез тези концерти се научих как да импровизирам на място, което по-късно ми помогна при композирането на филмова музика.

 

Композирате музика както за игрални, така и за документални филми. По различен начин ли подхождате към тях?

Този въпрос ми харесва, но няма абсолютно никаква разлика, поради простата причина, че и при документалните филми има драматични моменти и епизоди, предизвикващи цялата човешка гама от чувства, както и при игралните филми.

 

Кога за последно бяхте в София?

Преди десет години.

 

Преди няколко дни българският „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” се размина на косъм от номинация за „Оскар”. Гледахте ли го?

Да си призная, не съм. Но гледам много филми, които са заснети извън Щатите и с интерес ще го гледам. С течение на времето осъзнавам, че родната ми страна притежава един особен духовен заряд, както никое друго място на земята. Филмите не са само за забавление, те са отражение на нашия съвременен живот. Чувствам се готов да се доближа до моята родна страна, до нейната култура и да разбера повече за мястото, откъдето идвам.

 

Разкажете за Siblings Music.

Siblings Music е компания, която създадох преди няколко години. Замислена е като продуцентска компания, която да ръководи различни дейности, свързани с изкуството. Аз съм неин основател и изпълнителен директор. Работим с още няколко композитори и творци. Пишем оригинална музика, която предлагаме за лицензиране на различни видове медии. Работим в сферата на киното, рекламата, звукозаписната индустрия и в почти всички дейности, към които е приложима музиката. Това беше едно вълнуващо начинание, с нетърпение очакваме да създаваме повече музикални продукти и дори в бъдеще да продуцираме собствените си проекти.  Ясно съзнаваме какво точно правим и с кого работим. Целите ни са строго определени и качеството на продукта ни е изключително високо.

 

През 2008-ма работите заедно с Мери Ламбърт, режисирала клипове на Мадона, Джанет Джексън, Стинг и „Юритмикс”. Как се работи с жена, давала наставления на едни от най-големите имена в музиката?

За мен беше изключително лесно да работя с Мери. През повечето време работехме по телефона, тъй като тя беше в Лос Анджелис, а аз в Ню Йорк. Любопитен е начинът, по който тя изискваше точно определените моменти, в които да бъде музиката и самият метод на работа. Все пак тя има зад гърба си много музикални видеоклипове. Имам странното усещане, че от този момент нататък ще изисквам от режисьорите, с които работя, да монтират музикалната фонограма във възможно най-ранен етап от заснемането на филма. Това помага за доизграждането на различни идеи от филма, както и за цялостния облик на продукцията. Методът не винаги е приложим, но понякога е добре да се работи по този начин.

 

Какво предстои до края на 2010-та?

Мисля, че ме очаква една вълнуваща година. Поканен съм на „София Филм Фест”, за да представя филма „Прешъс”. Много се вълнувам, защото ще изнеса и концерт. Освен това с нетърпение очаквам да се запозная и да работя с талантливи филмови творци от България.

Интервюто взе Здравко Григоров

Още интервюта:

Цветелина Стоянова - ЦВЪ: За мен театъра е като въздуха! Живея за театъра!

Калина Иванов: Работила съм с Никол Кидман, Джесика Ланг, Харви Кайтел, Робърт Редфорд…

Валери Йорданов: "Раци" може да има успех навън, защото хората там се интересуват от лични истории

Андрония Попова - Инжектирана с  талант