COOLтурно

Сблъсък на нации

 в новия филм на Лукас Мудисон

Здравко Григоров

Мамут

Mammoth

Швеция-Дания-Германия, 2009, 125 мин.

Режисьор: Лукас Мудисон

В ролите: Гаел Гарсия Бернал, Мишел Уилямс, Томас Маккарти, Марифе Несесито

„Мамут” е завръщането на Лукас Мудисон към доброто кино, след бруталния „Дупка в сърцето” и експеримента „Контейнер”.

За първи път режисьорът работи с утвърдени актьорски имена – Гаел Гарсия Бернал, Мишел Уилямс и Томас Маккарти. Като цяло изборът на актьорите е много по-различен от този, който сме свикнали да виждаме във филмите на режисьора. В екипа преобладават имената на непрофесионалисти или начинаещи актьори.  Действието също е ситуирано в среда, нехарактерна за Мудисон – мегаполиса Ню Йорк, плажовете на Тайланд и гетата на Филипините. Целият филм е някак чужд на предишните във филмографията на режисьора. „Мамут” е някак по-космополитен, по-достъпен за публиката от цял свят. Ако не си прочел началните надписи, едва ли би се досетил, че става въпрос за филм на европейски режисьор. Явно Мудисон умишлено е търсил един по-близък контакт със зрителите, след прекалено личния „Контейнер”.

„Мамут” е един истински глобален проект, ако съдим по екипа, който го е създал. Шведски режисьор, мексиканец и американка в главните роли, филипинци и тайландци в поддържащите, датчанин зад камерата, поляк на монтажната маса и британска група – „Лейдитрон” с български вокал за озвучаването – Мира Аройо.

Гаел Гарсия Бернал е блестящ в ролята на американски бизнесмен, който заминава за Тайланд, за да сключи поредната успешна сделка, но чувства, че това е мястото, където поне за седмица може да промени живота си. Девствени плажове, местни красавици, евтин алкохол – добра предпоставка за прегрешения.

Мишел Уилямс е в ролята на депресираната съпруга на бизнесмена, която се опитва да преодолее неговата липса с непрекъснати дежурства в болницата, в която работи. В крайна сметка това само повече я изнервя и води до едно отчуждение към собствената й дъщеря и фатален край за нечий син, попаднал на операционната й маса.

Филипинската актриса Марифе Несесито за първи път участва в голям проект, но по никакъв начин не отстъпва на звездите във филма. В ролята на семейната помощница, Несесито показва впечатляващ диапазон от чувства, като се започне от радостта, която изпитва докато учи на филипински дъщерята на „господарите” и се стигне до мъката, когато разбира, че докато се грижи за нечия дъщеря, губи своите собствени деца.

Темата за самотата през цялото време съпътства действието и тежи върху зрителите. Бизнесменът е самотен, защото вместо да бъде със семейството си, трябва непрестанно да пътува, за да рекламира продуктите си. Съпругата му е самотна, защото не може да го последва, в същото време е прекалено ангажирана в работата си, за да обръща достатъчно внимание на дъщеря си. Дъщерята от своя страна търси близостта на прислужницата, защото очевидно няма да намери такава при родителите си. Прислужницата е самотна, защото трябва да работи в чужда държава, за да осигури по-добър живот на децата си. Дори проститутката е самотна, защото вместо да се грижи за бебето си е принудена да изкарва пари, за да го изхрани.

На тези сиви краски, Мудисон противопоставя колоритните пейзажи от безкрайните пясъчни ивици на Тайландското крайбрежие.

И точно този сблъсък на града с дивата природа, води до обрат в живота младия бизнесмен. Природата е тази, която му помага да осъзнае какво губи. Губи своята идентичност, губи своето семейство, погубва живота си.

Светлите тонове в края на филма наистина са необходими. След цялото нагнетяване, отчуждение и страдание, финалът оставя едно усещане за възмездие, за справедливост, едно чувство на удовлетвореност от това, че си изгледал един добър филм.