COOLтурно 29.09.2010
Безвкусен „Маймунски сандвич”
Здравко Григоров
Голямо предизвикателство е да харесаш спектакъл, за който не си чул нищо добро. Още по-трудно е да си поставиш за цел да намериш частта, заради която си струва да не съжаляваш, че си загубил повече от два часа, въпреки че още през първата половина на представлението си се уверил, че то наистина не става.
В тази ситуация се оказах по време на второто представяне на „Маймунски сандвич” на Вим Вандекейбъс в Музикалния театър или като вече се нарича Музикален център за театър и балет. Един познат си беше тръгнал около час след началото на спектакъла , а други двама едва бяха дочакали финала. И тримата имаха съвсем адекватни обяснения за негативните реакции, които беше предизвикало у тях представлението на белгиеца. Но въпреки това, бях твърдо решен да гледам „Маймунски сандвич”.
Залата беше прилично запълнена. На сцената бяха разположени голям екран, няколко вентилатора, вертикален стъклен аквариум и купчина с неопределени предмети. Представлението стартира с прожекция на филм. Около 20 минути след началото на филма купчината на сцената се размърда и оттам излезе гол младеж, който се настани под екрана и продължи статично да присъства през следващите 10 минути. Първият половин час беше достатъчен за някои от зрителите и из залата започнаха да се прокрадват първите напускащи. С течение на времето все по-често хората излизаха от залата. А на сцената се редуваха филмовата част и живата игра на Дамиен Шапел. И така 30… 60… 90… 120 минути… Повече от два часа, които нито за миг не предизвикаха някаква реакция у мен. Освен моментът, в който екранът с трясък се строполи на сцената. Беше наистина доста стряскащо.
Всъщност основният проблем на случващото се на сцената беше, че филмът е водещият елемент в спектакъла, а не живото изпълнение на актьора. Пък хората очакваха някой да танцува, защото все пак представлението е част от Sofia Dance Week. Но за всички, които предварително са се запознали с идеята на Вим Вандекейбъс това не трябва да е изненада. Той споделя, че любовта му към киното го е провокирала да създаде „Маймунски сандвич”. Само, че филмът сам по себе си е абсолютно достатъчен и връзката между това, което виждаме на екрана и това, което се случва на сцената изглежда измъчена и някак изсмукана от пръстите. Защото ако филмът може спокойно да съществува като отделно произведение, то това не важи за „живата” част на представлението. Там нещата са доста неясни, разпилени и необосновани. На моменти играта на Шапел е доста неадекватна и действията му предизвикват множество въпроси, на които трудно може да се намери отговор. Проблемът за раждането и смъртта е някак бегло и не достатъчно детайлно поставен, въпреки че Вандекейбъс многократно заявява, че това е темата, която води всички негови спектакли. Тук мога да спомена един от онези моменти, заради които си струва да се гледа „Маймунски сандвич” – младият Дамиен Шапел се гъне в пълния с вода аквариум на сцената, докато бременна жена гали корема си на екрана – филмът и спектакълът са едно, актьорът пред екрана е част от утробата на жената от филма. Но за съжаление тази комуникация между екранните персонажи и артиста на сцената е доста рядка.
Като цяло филмовата част тегли спектакъла,в определени моменти действието на екрана напомня догма-филмите на Ларс фон Триер от 90-те, в други – руския авангард от 20-те и 30-те, Вандекейбъс вплита и интересни митове, които служат за връзка межда отделните епизоди във филма. Но в момента, в който действието на екрана спре и всичко зависи от актьора на сцената, нещата започват да буксуват. Амалгамата от кино и театър този път не се е получила. Остава обаче една реплика, заради която си струва да изгледаш целия „Маймунски сандвич”: „Самоубийството е начин да кажеш на Бог: „Напускам, няма как да ме уволниш!” Култово!
Още изкуство:
Панаир на младите
Брус Ла Брус - underground провокации 18+
Ани Лейбовиц - най-известната жена сред фотографите
Стивън Липман - черно на бяло
Аманда Лепор - музата на Давид Лашапел в София
