Coolтурно

Калина Иванов: Работила съм с Никол Кидман, Джесика Ланг,

Дрю Баримор, Харви Кайтел, Робърт Редфорд…

 

 

Калина Иванов напуска София през 1979г. заедно с родителите си и заминава за Ню Йорк.  Завършва дизайн, а след това и кино в Нюйоркския университет. Работи като сценограф и дизайнер за независими продукции като „Мис Слънчице”, „Манджурският кандидат”, „Хотелски апартамент”, „Дим”, както и сериала на NBC „Крале”. На последната церемония за връчване на наградите „Еми”, спечели наградата за сценографията на филма „Сивите градини”.

 

 

Тежка ли е наградата „Еми”?

 

Да, по-тежка е отколкото можете да си представите. Статуетката е с оригинален дизайн и всъщност е много удобна за държане, когато я получиш.

 

Разкажете как се работи за продукции като „Мис Слънчице”, “Шаферът” и “Сивите градини”.

 

Всеки филм е различен сам по себе си. Забавлявах се през цялото време, докато снимахме „Мис Слънчице”, от началото до края. Режисьорите, продуцентите, актьорите, всички бяхме едно голямо семейство. Смеехме се по цял ден.

 

Снимките на „Шаферът” също бяха много забавни. Там беше малко по-трудно, защото половината от филма беше заснет в Лос Анджелис, а аз трябваше да направя така, че да изглежда, че е сниман в Ню Йорк. Втората половина пък се снимаше в Шотландия и Лондон. Работех с три екипа едновременно. Изискваха се доста усилия за координиране на процеса.

 

„Сивите градини” беше най-голямото предизвикателство за мен. Трябваше да подготвя за много кратко време една продукция, чието действие се развива през четири десетилетия, от 1936г. до 1976г.

 

В началото на 90-те срещате Джонатан Деми. До каква степен тази среща повлия на вашето бъдещо развитие?

 

Срещнах Джонатан, докато бях студент в Нюйоркското филмово училище. Той беше първият ми учител. Хареса проектите ми за „Мълчанието на агнетата” и написа специални препоръки за първата ми работа като сценограф.

 

Работите главно върху независими продукции, в които участват известни актьори. Разкажете за срещите си с някои от тях.

 

Независимите филми са най-интересните продукции. Като сценограф и дизайнер съм работила с Никол Кидман, Джесика Ланг, Дрю Баримор, Харви Кайтел, Патрик Демпси, Тони Колет, Уилям Хърт, Робърт Редфорд…Много са. Всички тези актьори ме удивляват с професионализма си.

 

Най-трудният филм до този момент?

 

Работих върху филма “Chapter 27”. Това е филм за убийството на Джон Ленън. През цялото време ни съпровождаха протестиращи, които не искаха филмът да бъде заснет. По време на премиерата на фестивала в Сънданс, дори имаше бомбена заплаха.

 

Последно работихте върху  филма „Rabbit Hole” с Аарън Екхарт,  Никол Кидман и Даян Уийст. Какво е усещането да сте в една продукция с две носителки на „Оскар”?

 

Филмът е една много интимна, семейна драма и изпълненията на актьорите гарантират неговия успех. Възхитена съм от пълната отдаденост, с която тези актьори се отнасят към професията си.

 

Имате ли поглед върху новото българско кино?

 

Много бегъл, но виждам, че се задава едно сериозно ново поколение.

 

Планувате ли скоро да посетите България?

 

Надявам се, но всичко зависи от бъдещите ми проекти.

 

Предстои ви да работите с Робърт Редфорд. Как реагирахте, когато разбрахте за това?

 

Прекъснах ваканцията със семейството си, за да отида на интервю с Робърт Редфорд. Той се срещна с някои от най-добрите холивудски дизайнери и му отне цели 5 дни, за да вземе крайното си решение. Почувствах се така, сякаш съм спечелила големия джакпот от тотото.

 

Кой е режисьорът, в чийто филм искате да работите?

 

Много са. Любимите ми са Мартин Скорсезе, Кристофър Нолан, Катрин Бигълоу, Питър Джаксън. И Фелини, ако беше сред нас.

Интервю на Здравко Григоров