COOLтурно 04.04.2010
Иво Димчев: Направих си един малък театър!
Иво Димчев се завръща в София, за да открие третото издание на танцовия фестивал „Антистатик” със своето представление „Som Favs”. Спектакълът ще се играе на 8 април от 19.00ч. в „Червената къща”. Седмица преди това Иво Димчев се съгласи да разкаже как живее в Белгия, върху какво работи в момента и как е дошла идеята за неговото театрално пространство Volksroom.
На фестивала „Антистатик” ще представиш авторския си спектакъл „Som Favs”. С каква нагласа трябва да влезе публиката в залата на „Червената къща”?
На хората трябва да им се гледа театър, да нямат проблем с това, че спектакълът е на английски и да са изпили поне една бира преди това за релакс.
В ”Червената зала” на „Червената къща” месеци наред представяше твоите спектакли, какво е чувството да се завърнеш на мястото, откъдето е започнал възходът в творческия ти живот?
Преди „Червената къща” две години представях работата си в една малка зала на последния етаж на „Народния театър”. Не мога да кажа към кое от двете места изпитвам по-мили чувства. Към „Червената къща” имам по-скоро емоционална обвързаност с отделни хора, които са ме подкрепили изключително много в първите години от работата ми като хореограф.
Разкажи нещо повече за Volksroom.
В Брюксел живеят и работят ужасно много артисти. Колкото и много театри и зали за репетиции да има, винаги си чакаш на опашка или се съобразяваш с някаква програма. Когато реших да се преместя в Брюксел си казах, че или ще си осигуря лично работно пространство или просто няма да отида там. С двама приятели започнахме да търсим в интернет къща с място за трима човека, плюс огромна стая, в която да мога да работя. След два месеца търсене намерихме перфектното място, в което имаше необходимата стая. След това вложих около 7000 евро в ремонтирането на тази стая. И всъщност си направих един малък театър от 80 квадрата с театрално осветление, озвучаване и места за публиката. Освен че репетирам там, ежемесечно представям „Лили Хендел”, „Париж” и „Концертът”. От другия сезон ще включа и нови работи. Мястото стана популярно доста бързо. Танцовата общественост леко се шокира от този бърз и радикален ход, но много колеги ми свидетелстват респект и неприкрита завист заради Volksroom. Предполагам, че все повече от тях ще последват този пример, за да се отделят от зависимостта си към големите институции и да имат повече свобода за работа.
Къде се чувстваш по-добре, на сцената, когато всички погледи са вперени в теб или отстрани, като хореограф, когато оставаш в сянката на човека на сцената, но вътрешно в себе си отново си удовлетворен?
Това са съвсем различни усещания и почти нямат нищо общо, освен в стремежа си към себеудовлетвореност. Когато поставям за себе си съм зает първо с въпроса, какво ми е приятно да правя, когато поставям за други, най-важното е какво ми е приятно да виждам. А когато съм на сцената с други хора става малко по-сложно, защото трябва да съм субективен и обективен едновременно. По-изморително е, но може да стане по-забавно.
Ако трябва да сравниш българската публика с белгийската, къде се чувстваш по-свободен да изразиш себе си и как реагират зрителите по света на провокациите ти?
Българската публика е странна и интровертна. Какво се случва в зрителя си остава малко или много лична тайна. Белгийската публика е готова за контакт, тя обича да споделя изживяванията си. Същевременно не е честно да се правят обобщения. Хората са толкова индивидуални, но е факт, че зрителите си влияят един на друг по време на спектакъл и множеството около теб би могло да те подведе в личната ти интерпретация като зрител.
Кой е най-личният ти спектакъл?
Най-лични са соловите спектакли, които съм правил да себе си, защото няма зад кого да се скрия - Volk’s Mother, Lili Handel, Som Favs.
Som Favs Lili Handel
Рисуваш ли още?
Рисувам, да. Много често и много грозно. Рисуването е от малкото дейности, които ме успокояват. Мисля дори скоро да издам една малка книжка с картинки.
Имаш ли някакъв ритуал, който правиш преди да излезеш на сцената?
Ритуалите отминаха отдавна. Сега преди да изляза на сцената единственото, което ме интересува е технически всичко да е наред, да съм добре загрят, за да не се повредя и да не изпитвам никакъв страх.
Ако имаш възможност да избереш име от световната сцена, с кого би искал да работиш?
С някой, от когото бих научил нещо.
Върху какво работи Иво Димчев в момента?
Работя върху един хор от възрастни жени, който ще бъде представен на брега на морето в Белгия през лятото и върху един по-театрален спектакъл, в който се занимавам с връзката и дистанцията между културата и природата. И двата репетирам във Volksroom и ще са финалните ми проекти към магистърската програма Dasarts, която завършвам в Националната академия за театър в Амстердам.
Интервю на Здравко Григоров
Още интервюта:
Галина Борисова: Вярвам в изкуството и смятам да спася света чрез танц
Торд Густавсен: Помня вкусната храна и топлото посрещане в София
Самуел Маоз: "Ливан" е много личен филм
Марий Росен: Театърът ми е взел каквото съм му дал, но ми е дал, каквото сам не мога да си взема!
