COOLтурно 14.07.2010

Да превземем крепостта -  EXIT 2010

Автор: Здравко Григоров

Фотограф: Ангел Хаджийски

Поглеждаш програмата на  EXIT и си казваш: „Пак ще се счупя от концерти!” Отиваш в Нови Сад, забавляваш се бясно четири дни и се връщаш, зареден с незабравими спомени и изтощен за седмици напред. Това се случва на запалените фестивални фенове в началото на юли. За нас обаче тазгодишното издание на EXIT беше доста по-различно. Решихме да се включим в екипа с доброволци, които помагат за осъществяването на фестивала.

Петроварадиновата крепост

След кратки формални подробности и забавно интервю по Skype бяхме част от екипа. Три дни преди началото на събитието бяхме в Нови Сад и опъвахме палатка във фестивалния къмпинг, където вече се бяха настанили стотици британци – истинско нашествие на EXIT всяка година. Доброволците бяха от всички краища на света, преобладаваща група балканци - сърби, българи, босненци, македонци и хървати, за които езикова бариера почти нямаше, по –скоро всички се забавляваха с някои недоразумения като сръбското „перем зубе и косу”, но имаше и хора от Великобритания, Италия, Полша, Гърция, Канада…  и така до 600 доброволци, които трябваш да съжителстват заедно 8 дни. Всички бяхме разделени на екипи. Аз попаднах в stage staff групата, а Ангел в „Маркетинг” отдела. Всяка група си имаше тийм лидер. Голям късмет извадих с нашата Йелена, единствената, която се допита до всеки как точно иска да бъде разпределена програмата му, в зависимост от това кои изпълнители иска да види. Бях разпределен на Main Stage – мечта за всеки, работиш си и си гледаш Placebo от метър разстояние. Да, ама не, оказа се, че няма да има доброволци на Голямата сцена и затова ни преразпределиха в откритото кино на EXIT. Няма измъкване от киното! Това се оказа най-добрата позиция на целия фестивал. Няма да изпадам в подробности, какво точно се изисква от теб, за да не закрият поста следващата година, само ще спомена че не съм изпуснал нито един концерт. Hvala, Gorane!

Ангел също не беше зле, работеше от 15ч. до 20ч. и след това беше свободен, така че и двамата извадихме голям късмет.

Silent Disco Stage

В трите дни преди да започне фестивала трябваше да разучим подробно Петроварадиновата крепост и разположението на всяка една от сцените, от огромните Main Stage и Dance Arena, пред които се събират съответно 35 000 и 20 000 души, до камерните Roots&Flowers и Latino Stage. Общо 13 музикални сцени и още няколко арт пространства, които по време на фестивала ще „врят” от живот.

Първият ден започна за нас малко след 22 часа, когато на Голямата сцена се качиха LCD Soundsystem. Пространството пред сцената беше почерняло от хилядите фенове на Джеймс Мърфи и компания. Малко повече от час с “Drunk Girls”, “I Can Change” и “Movement”. Много добро начало за EXIT 2010. Следва един от най-очакваните от нас изпълнители Mika. Всъщност ливанецът е доста противоречиво приет у съседите, докато някои знаят наизуст всички парчета от двата му албума, други го определят като „овой е феминизиран” и тотално го отричат.

Mika

Mıka избухна с Relax и до края не спря да вилнее из сцената, да флиртува с публиката и реди хит след хит. Сега вече мога да кажа, че това беше единственият концерт, който чаках и не се разочаровах от него. Номер 1 в личната ми класация! Положителна енергия струеше през цялото време, Mika се раздаде докрай, звучеше така, сякаш слушахме студийни записи, шоуто му беше непретенциозно, но изключително приятно и въздействащо, оповаващо се изцяло на контакта с публиката.

Mika

Решихме, че това е един много добър край за първата вечер и че ще пропуснем DJ Shadow, който бяхме планирали, все пак ще го видим след месец на Spirit of Burgas.

За мен вторият ден започна малко по-късно, направо с Placebo, но Ангел ми каза, че нищо не съм пропуснал от Atari Teenage Riot  и The Horrors. Един от първите ми съзнателни концерти е този на Placebo в зала 1 на НДК. Тогава за мен те бяха богове. След това последва онзи пълен крах в Зимния дворец през 2007-ма и имах малко резерви относно тази им изява.

Placebo

Редуваха парчета от Battle For the Sun и стари хитове. Отново гадната версия на Every You, Every Me, която изпълниха и в Зимния, All Apologies на Nirvana и без Pure Morning. Като цяло не останах разочарован, за разлика от всички, с които обсъдихме представянето им по-късно. Няма да отида на концерта им в София след 2 месеца, защото със сигурност залата в Зимния дворец ще унищожи доброто ми впечатление от този live.

И голямата изненада на този EXIT  - Does It Offend You, Yeah? на Fusion stage. Имаше около 30 минути до началото, затова се приближихме максимално до сцената с идеята да направим добри снимки. Какви ти снимки, британците ни подхванаха още с първата минута. Ангел бързо се отказа от екстремното изживяване да бъде в първите редици и се оттегли назад. Брутално скачане и блъскане около 20 минути, целият плувнал в пот, омазан в кал, доволен! И аз се дръпнах малко по-назад, защото нямаше да издържа още дълго в суматохата отпред. На края пред сцената имаше над 5000 доволни души, изтощени от брутално енергичния сет, който Does It Offend You, Yeah? предложиха.

Klaxons

Третият ден обещаваше да бъде доста дълъг. Още по светло на Main Stage се качиха Klaxons. Британците представиха парчетата от предстоящия им албум “Surfing the Void”, както и добре познатите хитове от дебютния им албум "It's Not Over Yet", "Golden Skans" и "Gravity's Rainbow". Това, че започнаха още преди да се стъмни, малко занижи доброто представяна на групата. Не мога да си обясня защо хърватските мацки от Lollobrigida бяха програмирани в 23.00ч., а британците в 20.00ч.

Последваха Royksopp. И ако за Mika очаквах, че ще ми хареса, то при норвежците имах някакви резерви, защото ги харесвам като студиен продукт, но не бях сигурен в изявите им на живо.

Royksopp

Голяма заблуда! Royksopp бяха страхотни! Започнаха с Eple, след което преминаха през любимото ми What Else Is There, за да стигнат до още неиздадените парчета от предстоящия “Senior”. Ексцентричната им вокалистка може да бъде сравнена само с Ройшин Мърфи, смахнати тоалети, птичи маски, некоординирани движения. Royksopp застават твърдо на второ място в личната ми класация за EXIT 2010.

След тях сцената завзеха споменатите вече Lollobrigida, които имитираха споменатата вече Ройшин. През цялото време ми напомняха на едни еднодневни мацки, за които не се сещах как се казват, но по-късно проверих - Shampoo и тяхното “Trouble”.

В полунощ очаквахме hip hop queen Missy "Misdemeanor" Elliott! Ефектно появяване на сцената, последвано от бутафорно шоу. Гранддамата нажежи обстановката до максимум, изпълни части от повечето си хитове, опъна нервите на охраната като реши да се поразходи из публиката, преоблече се два пъти, което и отнемаше около 10 минути, като през това време ни забавляваше DJ, който пускаше хип-хоп класики на Tupac, Dr.Dre и Snoop Dogg.

          Missy Elliot на Main Stage                          Фен на The Exploited при Explosive Stage

Реши да хвърли в публиката няколко обувки с автографи, представи всички от екипа й, отдаде почит към големите имена, с които сме се разделили през последните години и малко преди 1 се скри зад сцената и повече не излезе. Ако пресметнем времето, през което е била на сцената, то ще бъде около 30 минути. Вярно, че ни взриви в началото и имаше няколко пикови момента, но все пак 30 минути са си 30 минути.

И без това съжалявахме, че ще изпуснем Kultur Shock, затова с бясна скорост се отправихме към Fusion stage, за да видим балканската компания. Имахме специални пасове, с които можехме да преминаваме през всички забранени за зрителите зони, затова бързо успяхме да се доберем до сцената, но сетът на Kultur Shock тъкмо свърши.

Обратно към Main Stage, където вече беше излязла доста по-рано от обявеното Ms. Dynamite.

Dance Arena

Десетина минута и решихме да отидем на Dance Arena. Умишлено избягвахме тази сцена, защото предпочитахме да гледаме изпълненията на живо, пред DJ сетовете, но сега предстоеше David Guetta и по предварителни очаквания всички щяха да се отправят натам. Зад пулта беше Laidback Luke. Пространството пред сцената беше някакъв ад. Фактът, че нямаше друг популярен изпълнител на нито една от другите сцени, допринесе за такова стълпотворение и такива сблъсъци, каквито дори на Explosive не стават. Французинът реши да закъснее с около половин час, което допълнително озвери феновете. Решихме да не си разваляме вечерта и се оттеглихме по-назад, Guetta застана зад пулта, а ние леко започнахме да отстъпваме към изхода. Много е странно, но в Нови Сад около 4.30 вече е светло. David Guetta си пуска, а слънцето си изгрява.

Последният ден съвпадна с финала на Световното, който щеше да бъде излъчван и на екрана в киното. Подготвихме пространството за футболните фенове и се отправихме към Голямата сцена, където след 21.00ч. щяха да забиват Pendulum. Брутално добро начало на вечерта! Pendulum и Does It Offend You, Yeah? си поделят третото място в личния ми топ 3 на EXIT 2010!

Faith No More, фотограф Леда Ванева

Продължението на футболния финал предизвика забавяне на Faith No More с около 45 минути. След доста вяло начало, сетът на Faith започна да набира скорост и след около час всички пред сцената бяха „пияни” от поведението на Майк Патън. Изненада в сета беше изпълнението на „Evidence” на испански в чест на новите световни шампиони, но настроението пред сцената идваше не толкова от парчетата на групата, колкото от шеметното представяне на Патън, който яхаше камерите, хвърляше се в публиката, пееше на сръбски, опита се да поиграе хоро… Беше някак много easy, всички му се радвахме и леко съчувствахме на момчетата с камерите, които май не бяха много възторжени от поведението на Майк.

The Chemical Brothers

Основната програма на фестивала завършваше с The Chemical Brothers. Очакванията ми бяха огромни. Силно начало с Galvanize. И после нещо се прецака. Да, изпълниха и “Hey Boy, Hey Girl”, и “Block Rockin’ Beats”, и “Out Of Control”, ама всичко между парчетата звучеше като пълнеж. Много скачахме и много куфяхме, ама защото знаехме, че това е краят на феста и защото се бяхме подготвили за як сет, а пък той не беше толкова добър, колкото очаквахме.

На следващия ден спане до обяд, лежане до вечерта в Дунавски парк и парти на доброволците вечерта.

Като цяло пореден много силен EXIT, отлична организация, много силни изпълнения, малки разочарования, много нови приятели и догодина пак като доброволец, защото е два пъти по-яко да си не просто зрител, а да допринасяш с нещо това събитие да се случва.

Още фестивали:

Балканско фестивално лято

Rock en Seine - три дни музика на Сена

Spirit of Burgas - море и музика

И Groove Armada на Рark Live Fest

Aerosmith, Massive Attack, Green Day и Pearl Jam заедно