COOLтурно
Дима Ел-Хор: Мечтая на арабски,
говоря на френски и пиша на английски
В програмата на фестивала „Цветята на Корана” е включен един от най-силните близкоизточни дебюти напоследък – „Празник всеки ден” на ливанската режисьорка Дима Ел-Хор, включен в официалната селекция на престижни кинофестивали като тези в Торонто, Ротердам, Рим и Дубай. Ел-Хор завършва филмовата академия в Чикаго и в момента преподава в Американския колеж в Бейрут. Пише сценария за „Празник всеки ден” съвместно с най-популярния ливански драматург Раби Мруе. Дима Ел-Хор се съгласи да отговори на няколко въпроса преди премиерата на филма й в България.
Лесно ли беше да привлечете звезда като Хиам Аббас за вашия филм?
Когато Хиам Аббас прие да участва в „Празник всеки ден”, тя изцяло се отдаде на ролята си. Беше истинско удоволствие да се работи с нея.
Лични преживявания ли ви накараха да напишете сценария на филма?
Цял живот живея в Ливан и съм станала свидетел на всички зверства, през които премина страната. Войната със сигурност е повлияла върху начина, по който виждам нещата около мен. В един момент започвах да се питам, какво ще стане, ако пренеса тази действителност на големия екран. Гражданската война в Ливан никога досега не е представяна на зрителите. Няма ясно обяснение защо се случи тази война, защо започна и как завърши.
А как се живее в Ливан днес, има ли го все още това усещане за някакво напрежение, което витае сред хората?
Хората в Ливан живеят в постоянен стрес, заплахата от инциденти тегне отвсякъде. Но ливанците са хора, които не обичат явно да показват този страх. По улиците хората са усмихнати, вечер излизат, за да танцуват… Предпочитат да оставят страхът в домовете си.
Един конкретен въпрос относно „Празник всеки ден”, какво точно се случва със съпруга на Тамара? Защо е осъден?
Да не се споменава причината е мое режисьорско решение. Това по никакъв начин няма да промени основната идея на филма. Исках да наблегна върху това, което преживява Тамара, докато отива да види своя любим. Всички опасности, през които преминава, за да открие накрая, че не е сигурна в своите чувства към него.
Хиам Аббас е една от най-известните актриси в Близкия Изток, Манал Хадер беше великолепна в „Божествена намеса”, а Райя Хайдар е в началото на своята кариера. Как се сработиха трите актриси?
Имах големия късмет да работя с тези три жени. Хиам Аббас внася в нейния образ кураж и деликатност, Манал Кадер цялата е изтъкана от увереност и сила, а Райя Хайдар, чиято роля беше написана специално за нея, придава на образа си оттенъка на един леко наивен и вятърничав човек.
Три жени, три поколения, три различни националности… какво е общото помежду им?
По време на военни действие мъжете напускат семействата си, отиват на бойното поле и много често не се завръщат. Жените са тези, които трябва да живеят сред духовете им. Смъртта ги обединява. С мъртвите им любими са свързани мечтите и кошмарите им.
Всъщност две от героините са от Ливан, а третата е от Палестина. Но най-малката толкова рано е напуснала страната, че дори не знае арабски. В Ливан повечето хора говорят три езика: арабски, разбира се, френски, който се изучава в училище и се ползва от елита на страната и английски, на който се провежда бизнес кореспонденцията. И аз като повечето хора мечтая на арабски, говоря на френски и пиша на английски.
Интервю на Здравко Григоров и Ангел Хаджийски
