COOLтурно
Брус Ла Брус – underground провокации
Здравко Григоров
Материалът съдържа смущаващи фотоси!
Ако не приемате хора, които обичат да провокират и да предизвикват околните, по-добре е да не знаете кой е Брус Ла Брус, но ако се интересувате от днешните ъндърграунд икони, трябва да знаете, че до 24 април в Берлин са изложени платната на Брус към проекта му „L.A. Zombie: The Movie That Would Not Die”.
Брус се ражда като Джъстин Стюарт на 3 януари 1964г. в Онтарио, Канада. Завършва кино в университета „Йорк” в Торонто. Преди да дебютира на голям екран с филма „No Skin Off My Ass” през 1991-ва, Ла Брус пише за списанието “Cineaction”, което се издава от Робин Ууд – легенда сред кинокритиците в Канада. През 80-те снима три късометражни филма – „I Know What It's Like To Be Dead” /1987/, „Boy/Girl” /1987/ и „ Bruce and Pepper Wayne Gacy's Home Movies” /1988/. Когато не снима Брус пише статии, както за професионални издания като “Cineaction” и “Exclaim!”, така и за апокрифни гей списания като „J.D.s”.
През 1991-ва Брус Ла Брус създава първия си пълнометражен филм „No Skin Off My Ass”, който е изцяло авторски – Брус е режисьор, сценарист, изпълнител на главната роля, оператор и монтажист. Историята за връзката между фризьор и скинхед с течение на времето придобива култов статус и две години след премиерата си, филмът е включен в програмата на гей фестивала в Балтимор.
След няколко късометражни проекта през 1995-та се появява „Super 8 ½” – филм за живота на неуспял порно актьор, който се опитва да се наложи, чрез връзката си с жена-режисьор на лесбо филми. Лентата е добре приета на фестивалите в Монреал и Хонг Конг.
През 1996-та Брус има истинска звезда за снимките на „Hustler White” – Тони Уорд. Същият, който няколко години преди това страстно целува Мадона в клипа й “Justify My Love”. Филмът е включен в програмата на филмовия фестивал в Торонто.
Untitled, 2002
Три години по-късно Ла Брус снима първата си откровена порно продукция „Skin Flick” съвместно с берлинското студио „Cazzo Films”. Като гост актьор се изявява и фотографът Тери Ричардсън. Става въпрос за група скинхедс, които нахлуват в къщата на богата гей двойка и започват да ги тероризират сексуално. Брус споделя, че някои от сцените са вдъхновени от филма на Фасбиндер „In the Year of the 13 Moons”. По това време Брус вече е нагазил дълбоко в световния фестивален живот и въпреки провокативния си характер, „Skin Flick” е част от програмата на филмовите форуми в Солун, Токио, Прага и Хонг Конг, макар и в силно цензурирана версия.
Untitled, 2002 Otto and the Rabbit, 2009 Gun Licker, 2003
Освен като режисьор Брус продължава и да пише, а намира и още една сфера, в която професионално да се изяви – фотографията. През 1998-ма Брус е част от екипа на списания като нюйоркското “Index” и канадското “Eye Magazine”.
Untitled, 2002
През 2004-та творчеството на Брус окончателно излиза на светло, филмът му “The Raspberry Reich” е включен в програмата на „Сънданс” и „Берлинале”. От 24 септември “The Raspberry Reich” дори се разпространява в ограничен брой киносалони в Щатите. Филмът печели голямата награда на журито на “Melbourne Underground Film Festival”.
Четири години след успеха на “The Raspberry Reich” в програмата на „Сънданс” и „Берлинале” отново има филм на Брус ла Брус – кървавият зомби проект „Otto, or, Up With Dead People”. Филмът е отличен с награда за най-добър филм на гей и лесбиън фестивала в Милано. След премиерата на филма в Сънданс, режисьорът получава звезда на Алеята на славата в Холивуд.
L.A. Zombie: The Movie That Would Not Die, 2010
На 11 февруари 2010-та в рамките на „Берлинале” е прожектиран най-новият филм на режисьора „L.A. Zombie: The Movie That Would Not Die”. Както се вижда от заглавието зомби тематиката продължава да вълнува Брус ла Брус, а сред актьорите отново е Тони Уорд.
Брус със съпруга си Антонио
Днес освен, че е част от големите филмови фестивали Брус Ла Брус снима за списания като „Vice”, „Dazed and Confused” и „Dutch”, пише за “Guardian”, “Toronto Life” и “National Post”. Омъжен е за Антонио Рамирез Ортега и продължава да черпи идеи за филмите си от класически автори като Анди Уорхол, Джон Касаветис и Фасбиндер.
Още изкуство:
Ани Лейбовиц - най-известната жена сред фотографите
Стивън Липман - черно на бяло
Аманда Лепор - музата на Давид Лашапел в София
Фотосите на Ричард Керн - татуирани стриптийзьорки, порно модели и Мерилин Менсън без грим
