Шон Джефърд

Coolтурно


Шон Джефърд е режисьор на един от най-провокативните проекти, появили се в ъндърграунд пространството напоследък – документалният дневник „Пънк в Пекин”. Филмът е забранен в Китай, атмосферата, която виждаме е напълно непозната за 98% от населението на страната, а участниците са преследвани от властта. Джефърд беше приятно изненадан, че България е сред първите страни в света, където филмът ще бъде прожектиран и се съгласи за интервю, в което сподели какво му е коствало да снима в Китай, как гледат в страната на един чужденец, който иска да представи тъмната страна на музикалната сцена и как се развиват пънк групите след заснемането на филма.




Как реши да направиш филм за ъндърграунд сцената в Пекин?  Кое те провокира да го заснемеш?

Бях в Ню Мексико и от снимачната компания ми показваха разни места, подходящи за снимки за нов филм. Там се запознах с Брайън Хардгруув от Public Enemy и той ми разказа, че в момента продуцира албум за една ъндърграунд банда, която всява смут в Пекин. Това бяха Demerit. Стана ми интересно и реших да замина за Китай и да видя тази група. След снимки, които продължиха около седмица, реших, че трябва да остана и да се запозная отблизо със субкултурата на тази страна. Наложи се да се въоръжа с търпение, докато намеря инвеститори за този смел  проект. Накрая успях, събрах малък снимачен екип и стартирах снимките за филма.


Планирал ли си предварително заснемането на такъв филм или решението да го направиш дойде в последствие?

Още щом се запознах със Спайк от Demerit, вече знаех, че трябва да направя филм за музикалната сцена, част от която беше той. Навлизайки в този свят, пред мен се разкриваха други нови групи. Започнах да подбирам онези, които в текстовете на песните си засягаха наболели проблеми.  Неща, зад които бях твърдо решен да застана и да подкрепя. Самият процес по създаването не беше съвсем планиран, но скоро след началото усетих, че съм силно повлиян от тези хора и от това, което правят. Харесваше ми духът на аутсайдерите, исках да им помогна така, както мога. Те имаха късмет, че съм режисьор и че търсех нещо интересно за нов проект. Всичко останало се случи съвсем естествено.




Популярна ли е субкултурата сред младите хора в Китай?

Мога да кажа само за тези неща, които видях там. Не съм експерт в това, защото самият аз добих представа за влиянието на това течение от посещението си в страната. Фактите сочат, че субкултурата е изключително популярна, но само сред малобройна прослойка от хлапета, а масата млади хора в Китай изобщо на са наясно за съществуването й. Трудно е да стигнеш до публиката, особено ако не те пускат по радиото, телевизията, или държавата контролира всичко, което изтича в интернет. Особено ако през целия си живот младият човек е поставен на стриктна диета като е заливан единствено от сладникави поп бози. Интересът при тях се е породил, просто защото не са чували нищо различно.

По време на снимките, създаваха ли ти проблеми полицията или някакви държавни институции?

Да, много пъти ни се наложи да преустановим работа, след намеса на полицията. Просто бяхме отстранявани от местата, на които снимахме. Веднъж дори ни конфискуваха и камерата. Но имайки предвид, че снимах филма докато се провеждаха Олимпийските игри в Пекин, имах усещането, че по това време чужденците бяха оставени без надзор малко повече от обикновено. Когато се върнах да довърша филма след година, контролът беше доста по-голям и ми създадоха доста препятствия.




Лесно ли се съгласиха групите да участват във филма?
Изобщо не ми обърнаха внимание когато се свързах с тях в началото. Всички бяха толкова обезверени, мислеха си, че съм поредният странник от Запада, дошъл на екскурзия в Китай. Когато се поопознахме, обсъдихме текстовете,  трудностите им и стигнахме до същността на това, което тези хора искат да  постигнат и да покажат на света, беше ми предоставена изключителна възможност да вляза зад дебелите стени, в света на тези бунтари. Сякаш бях разбрал каква е мисията им  и задачата ми беше да покажа всичко това на външния свят. Освен това аз съм австралиец, а ние също сме бунтари. Това според мен помогна много, за да сринем всички прегради.


Филмът е заснет преди около година. Знаеш ли какво се случва сега с  MiSanDao, Demerit and Hedgehog? Кога за последно имаше новини от тях?
Поддържам контакт с всички групи, които снимах. Често се чуваме и с Невин Доумър от „Maybe Mars”.  Работят здраво, за да популяризират музиката си на Запад. Поради недоверието на властта и съмненията им за целите на това движение, шансът тези банди да имат някакъв комерсиален успех или да изгреят на музикалната сцена в Китай се изключва напълно. Затова другата им алтернатива е да опитат да покорят Запада. Demerit са на турне в САЩ през 2011 г. Вълнувам се и се радвам, че ще се видим отново, защото мисля да пътувам заедно с тях.

Лейджун от Mi San Dao работи, както винаги.  Заедно с групата създават нов албум и планират скоро да тръгнат на турне в Германия. Двамата с Марк Ой работим по публикуването на албум с негови фотографии в Лондон. Лю Бао, който в момента има проблеми със закона, ще бъде отново на свобода през 2011 г. и няма търпение да излезе, за да продължи да прави своята музика.

Скоро не съм чувал Hedgehog, но вярвам, че продължават да правят велики парчета и не спират да обикалят клубовете на Пекин. Радвам се, че бях част от изпълненията им на живо. Имам си един техен диск и често си го пускам тук, в Сидни.




Разкажи ни нещо за ъндърграунд сцената в Австралия. Имал ли си някога през живота си „пънк” или „скинхед” период?

Не мога да разкажа кой знае какво за това. Пънкарите в Китай ми казаха, че тук се прави много качествена, енергична музика. Това не е в моята област, наистина нямам представа.
Аз се занимавам с кино, не с музика. Имам няколко пънк парчета в музикалната колекция, но никога не съм се възприемал като част от пънк културата. Мисля, че всичко, което показах във филма е част от чара на Пекин. Възприемам се като абсолютен аутсайдер в пънк културата и позитивно или негативно отношение към нея. Изненадах се колко открито тези хора застават срещу онова, което не харесват. През целия си живот съм се възприемал като традиционалист, но този филм събуди у мен революционера. По-скоро вътре в мен е живял един бунтар, а не пънкар.

Проявила ли е досега интерес към филм някоя азиатска държава?

Да.  Много страни искат да го покажат, включително и от Азия. Това, което ме изненадва е, че се възприема еднакво навсякъде. Хората харесват филма. Досега прожекциите му за мен бяха като приключение. С нетърпение очаквам да разбера за реакцията на българската публика.


Какво да очакваме скоро от Шон Джефърд?

В момента снимам следващия си филм, тук, на плажа в Сидни. Искам да се върна към някои стари неща. Например към игралния филм, към писането, плуването и към разходките по плажа.


Интервюто взеха Здравко Григоров и Ангел Хаджийски


Още "Сатори в утрото на есента":

"Живот в грим"

Сатори в утрото на есента

Сатори програма

С цвете в джоба