COOLтурно 03.10.2010

Антоанета Костова: „Нарисувах костюмите

за Фрида на един дъх!”

 

Излизайки от залата на „Младежкия театър” след премиерата на „Фрида” имах една основна цел да се добера до човека, който е изработил костюмите.  Да, текстът на Саня Домазет е изключително вдъхновяващ, Станка Калчева е една прекрасна Фрида, но за първи път  костюмите ми направиха такова силно впечатление, те сякаш доизграждаха образа на Фрида, говореха за нейното душевно състояние, крещяха и плачеха заедно с нея. Затова първият човек, с когото исках да споделя впечатлението си от спектакъла беше Антоанета Костова. А тя изглежда също толкова атрактивно, колкото и костюмите, които създава. И е от хората, които говорят с любов за работата си. Ето какво сподели тя за Фрида, за спектакъла и за живота на костюмите на сцената и извън нея.

 

Дълго ли продължи подготовката за костюмите на Фрида и откъде черпеше идеи за тези произведения на изкуството?

Благодаря за „произведения на изкуството”. Дълъг беше пътят към Фрида... Когато гледах филма за нея си казах: „Ех, колко жалко... едва ли ще имам шанса да й бъда художник и да се докосна до нея и целия й микро свят, защото едва ли някой в България ще тръгне да прави филм за Фрида. Като жена и художник знам, че сме малко странна порода и са ми познати изразните й средства, а Мексико е страната, в която мечтая да отида от дете. Мексиканското изкуство наистина е древно и магично, изпълнено с пъстри искрящи багри. Издирих много информация за Фрида. Впечатляваше ме тази нейна сила да живее на макс и да твори, да вдишва с цяло сърце всеки миг. Тя е превръщала целия й свят в изкуство, а костюмите й са нейната втора кожа, която сама е избирала , за да прикрие протезите  върху болното си тяло.  Тя самата беше моето вдъхновение.

Фотограф: Илиян Ружин

Преди няколко години Джули Вайс, жената, която направи костюмите за филмовата версия на „Фрида” със Салма Хайек, присъстваше в списъците с номинирани за всички престижни филмови награди, включително и „Оскар”. Явно този образ предразполага костюмографите да дадат всичко от себе, ти как реагира, когато Веселин Димов ти предложи да направиш костюмите за Станка Калчева?

На Джули Вайс благородно й завидях , че е имала късмета да се окаже в подходящото време на подходящото място, за да има шанса да работи върху филма. Фрида Кало е била модна икона и има няколко корици на Vogue  с нейни снимки. В костюмите си тя съчетава традициите на прадедите си, все пак във вените й тече кръвта на древните индианци. А бижутата и аксесоарите и са сюрреалистични  произведения на изкуството...

Един ден Веско ми звънна и мечтата ми стана реалност. Една сръбска авторка Саня Домазет, също е била впечатлена от явлението Фрида Кало и е написала пиеса  за нея. Докато филмът разказва за биографията на Фрида, то пиесата за мен е по някакъв начин дисекция на душата на Фрида. Срещнахме се със Саня на премиерата на една друга нейна пиеса за Коко Шанел и разговорът беше толкова непринуден, че имах усещането, че се познаваме отдавна. Тя ни даде правата си и тръгнахме да мечтаем. Дълго време се опитвахме да намерим средства и театър, който да ни приюти, написахме проект и кандидатствахме. После се появиха и други хора, които ни повярваха финансово, Влади Люцканов също беше усетил силата на Фрида и ни се довери... и така накрая се случи. Та на сцената на Младежки театър, където за трети път имам удоволствието да работя, се случи Фрида Кало и в България.

Фотограф: Илиян Ружин

Костюмите на Фрида нарисувах на един дъх, беше странно усещане, не можех да спра. До финала проектите не се промениха, защото нашата Фрида се оказа точно такава, каквато си я бях представяла, въпреки че когато за  първи път се срещнах със Станка Калчева бях притеснена. Много ми се искаше да е жена, която не само би изиграла ролята, а и такава, която би усетила душата на Фрида, защото само тогава може да бъде истинска. Изчервена като ученичка я попитах дали може да я вкарам в истински гипсов корсет, защото тогава усещането е различно, гръбнакът стои по различен начин и е... неудобно. Тя ми се усмихна и каза: „Да! Кога ще ме гипсираш? Утре, вдругиден…?” И стоя няколко часа, без никакви протести, за да направим истински медицински гипсов корсет. Самата Фрида е разрисувала всичките си корсети. Някои от тях са запазени по музеи и частни галерии. Та Станка Калчева се оказа една прекрасна и истинска Фрида, и да правиш костюми за нея е истинско удоволствие.

Всъщност през цялото време  Фрида сменя тоалетите си на сцената, това изцяло режисьорско решение ли беше и чия е идеята за тази метална сфера, върху която са разположени костюмите?

Когато започнахме да работим върху пиесата се оказа, че Фрида е непрестанно на сцената и няма време да се преоблича, а сменя различни емоционални състояния и има множество ретроспекции. За да може всяко нейно състояние да е облечено в подходящата визия трябваше да измисля лесен , адекватен и в неин стил сюрреалистичен начин да се преоблича на сцената без това да изглежда натрапчиво. Поразгледах пак малко нейни картини и на финала направих протеза на долната част на силуета й, един кринолин–клетка, покрит всеки път с различна пола - удобен начин да сложи новата си ”маска”. После той влезе и в действие и заживя нов живот в сцената с Арто.

Фотограф: Илиян Ружин

Случвало ли се е режисьорът да не е съгласен с костюмите, които ти предлагаш за даден персонаж или пък актьор да откаже да облече някоя дреха?

Фрида ми е четвъртото представление с Веско и мисля , че вече ми има доверие. А с актьорите слава Богу съм в прекрасни взаимоотношения и затова нещата се случват. Те се чувстват комфортно в кожата, която съм им дала, а аз се забавлявам да ги правя други. Много приятно ми беше да работя и с Койна Русева. Нейната героиня, за разлика от другите персонажи, които са реално съществували и с реални истории, е измислена от Саня Домазет, и нямаше визуален модел на подражание. За този тоалет самата Койна беше вдъхновението ми, защото тя даде много характер на героинята си и мисля, че изглежда прекрасно.

Изработвах ръчно всички бижута за представлението, защото обожавам детайлите, а и когато ги направиш персонално за човека винаги си личи. Детайлите дават настроение макар и невидимо от театралната зала, видимо за самите актьори и ги кара да се чувстват по–различно, а това също си личи.

Иначе естествено, че ми се е случвало да има и несъгласия, хората са с различни вкусове. В такива случаи коригирам в рамките на възможното, защото работата ми като художник не включва да правя само неща, които ми харесват. И си мисля , че за да си професионалист трябва да се научиш  да правиш и неща, които не ти харесват! Истинско удоволствие е когато се случи да има синхрон, но понякога естествено става и обратното. 

Имало ли е случаи, в които откриваш някаква подходяща дреха, след като спектакълът  вече е завършен и възможно ли е костюмите да се сменят след като постановката вече се играе на сцена?

Голямото ми удоволствие да работя за театъра е, че тук имам шанса да измислям костюмите и те да се изработват, а не ги откривам... Не мисля, че е добре да се сменя костюм след започване на пиесата, защото за да се обиграе един костюм се изисква време и на актьорите би им било неприятно по време на представление да го изучават. Възможни са малки корекции за удобство или заради промяна на мизансцен свързан с костюма, но до толкова.

Фотограф: Илиян Ружин

Любим персонаж върху чиито костюми желаеш да работиш?

Следващият, надявам се.

Театрално представление или телевизионно предаване?

Мисля, че все пак театрално представление, въпреки че имам около 10 годишен стаж в телевизията и там знам правилата и се усещам вече в свои води. В театъра има една вечна магия и там се чувствам уютно.

Какво следва след „Фрида”?

Предстои ми сценография и костюми на благотворителен концерт в операта с няколко световни оперни величия. Имам ателие и сценичен гардероб, които в последно време пренебрегвам. Очаквам следващо предизвикателство, надявам се да е и приятно и пленяващо, за да мога вместо да работя „да летя”!

Спектакълът "Фрида" е част от "Панаир на младите", който ще се проведе от 4 до 10 октомври в "Младежкия театър". Програмата на фестивала може да видите ТУК.

Интервюто взе Здравко Григоров

Още интервюта:

Апичатпонг Уирасетакул специално за COOLтурно

Ани Васева: Създаването на екип е ключово за работата

Самуел Маоз: "Ливан" е много личен филм

Ник Берч: Вярвам в музиката

Марио Григоров - композиторът на "Прешъс" за COOLтурно