COOLтурно 07.04.2010
Ани Васева: Вярвам, че създаването на екип
е ключово за работата, която вършим
Една от най-очакваните премиери по време на фестивала „Антистатик” е спектакълът на Ани Васева „С”. Ден преди представлението Ани се съгласи да поговорим за танцовата сцена в България, за хората, с които работи и за тези, с които би искала да работи. Премиерата на „С” е на 9 април от 19.00ч. в „Червената къща”.
Снимка: Иван Дончев
Защо само „С”?
„С” ще се появи с гръм и трясък, с изненада. Затова засега ще запазим енигмата на заглавието. Но можем да кажем, че „С” не е код за разшифроването на спектакъла, а че подходът при избор на заглавие съответства на подхода при създаване и после – протичане на спектакъла.
Изпълнителите в спектакъла са познати имена от ваши предишни представления, явно са спечелили доверието ви. Това ли е екипът, който може най-точно да възпроизведе на сцената идеите ви?
Силно вярвам, че създаването на екип от съмишленици е ключово за работата, която вършим. Т.е. да се работи с хора, които намират общ език и имат доверие във възможностите си. Както аз абсолютно се доверявам на таланта на актьорите, с които работя, така и те се доверяват на посоките, в които им предлагам да мислят и действат. Още повече, че ние не работим на принципа режисьорът дава задачи, а актьорите просто изпълняват. Аз по-скоро давам предложение, на което те отговарят, и за мен и драматурга остава да изчистим и структурираме материала, излязъл от техните предложения.
Ще представите уъркшоп на тема „Съвременна танцова сцена в България”. Какво се случва на тази сцена?
Добрата новина е, че в последните една-две години има раздвижване. Т.е. количествено се увеличават нещата, които се появяват. Все още почти няма места, на които може да се прави и респективно – гледа съвременен танц. Все още няма стабилна инфраструктура, в която да функционира. Все още властват разбирания за танца, принадлежащи по-скоро на миналия век. Но пък има хора, които упорито действат в това поле.
Снимка: Иван Дончев
Представленията ви се играят на алтернативни сцени като The Fridge, Air space и Червената къща, как би стоял един такъв спектакъл в един традиционен театрален салон?
Честно казано не си ги представям много на „класическа” театрална сцена. Не толкова заради архитектониката на пространството, колкото заради изискванията на институцията. Такова е положението в България засега.
Двамата с Боян Манчев сте един от успешните творчески тандеми в арт средите у нас. До каква степен единият от вас е склонен да направи компромис с решението на другия и възникват ли противоречия по общите ви проекти?
Най-добре е когато се намери моментът преди компромиса, т.е. моментът на общ поток на мисълта, когато концепцията се движи, променя и развива успоредно с реалното протичане на работата с актьорите на сцената. Ако се намери верният тон на общуване изобщо не е нужно да се стига до компромис. Компромисът е крайна мярка за спасяване на положението, до която се стига понякога – но в този случай не се налага.
Представлението, което чувствате най-близко до себе си?
Предполагам в момента „С”, тъй като сме потънали в процеса на създаването му. Иначе всички спектакли протичат в непосредствена близост – няма друг начин.
Снимка: Иван Дончев
Текст или танц?
По този въпрос може да се напише докторат. Да кажем, накратко, че в комбинацията се крият неограничени възможности.
Има ли име от световната сцена, с което бихте искали да работите?
Има много изключително талантливи творци, с които на теория бих се радвала да работя. От друга страна е много трудно предварително да се разбере дали можете „да говорите на един език” с когото и да е и заради това и всяка комбинация е потенциално взривоопасна.
Но аз имам привилегията да работя с точно тези творци от българската сцена, с които имам голямо желание да работя. Предстои ми да започна проекти с хора, с които не съм работила до сега, но вече нямам търпение да започна – композиторът Асен Аврамов, аниматорът Аглика Терзиева и актьори като Вяра Коларова и Леонид Йовчев.
Има ли сцена, на която ще се играе „С” и след фестивала „Антистатик”?
Все още не знаем какво ще е бъдещето на „С” след премиерата му.
Интервю на Здравко Григоров и Ангел Хаджийски
Още интервюта:
Иво Димчев: Направих си един малък театър
Галина Борисова: Вярвам в изкуството и смятам да спася света чрез танц
Торд Густавсен: Помня вкусната храна и топлото посрещане в София
Самуел Маоз: "Ливан" е много личен филм
Марий Росен: Театърът ми е взел каквото съм му дал, но ми е дал, каквото сам не мога да си взема!
